Днес бе отслужена панихида за 40 дни от смъртта на Тома Трифоновски

Навръх Коледа миналата годинма, покосен от инфаркт, почина големият художник Тома Трифоновски. Гробът му е в алеята на творците на централните софийски гробища – до този на починалия преди него актьор Андрей Баташов. Наоколо почиват в мир гениите на словото Йордан Радичков и Константин Павлов. „Все близки приятели се събраха“, тъжно се усмихна Светлин Русев, който дойде да изпрати до последния му дом Томата. Дали заради лошото време, или пък по други причини, почти никой от културните среди във Враца не изпрати художника. В продължение на повече от 10 години бохемът – зограф събираше в ателието си във Враца художници, артисти и журналисти. Помагаше на всички, макар че самият той не притежаваше нищо друго освен талант, мъдрост, доброта и любов. И хиляди картини на момичета, които топлят галерии и домове по цял свят. Бог бе милостив към него и преди смъртта да го отнесе Томата чу песента „Охридското езеро“.Македония беше най-голямата болка на художника приживе. Неговата съдба е част от тази на хилядите деца, които след гражданската война в Гърция през 1948 година са били евакуирани в бившите соцстрани. Детството им е преминало без родители в детските домове. Томата преди да се събере със семейството, разпиляно от трагичните събития по света е живял в Чехия и Унгария. Баща му успял да ги събере и те се установят в Плевен. По това време дядо му Кольо издъхнал в старчески дом в Скопие, отделен от границата на войната от семейството си, а жена му Парашкева, баба на Трифоновски, след като научила за тази смърт, умряла самотна над паница с вино и хляб в село Драничево, родното село на художника. Томата си отиде от този свят като истински гражданин на света, без никакво притежание и недвижима собственост. Освен последния му дом, където е в добрата „компания“ на именити български творци.
Светлана Трифоновска, съпруга на художника