Лозарски туризъм? Защо не?

Днешният ден ще огласи лозята с празнична глъч. Зарезан е и е време врачани да се похвалят с вина и мезета.
Забелязваме години наред, че селският туризъм в България става все по-привлекателен за европейците. Доказват го не само селища по Черноморието, Родопите и Рила, но и бързо развиващи се зони в Тетевенския Балкан, поречието на Малък Искър. За съжаление в планинските села във Врачанско броят на чуждите туристи все още е символичен. Пък да не броим само чуждите. Вярно е, че те идват с повече пари, но и българските любители на неподправената природа също биха бръкнали по-дълбоко в джобовете си, когато им се предложи добра почивка.Във Врачанските лозя вече има доста модерни вили. В някои от тях са изградени и басейни. Макар и бавно се разива инфраструктура от магазини и заведения. Но най-важното си остава природата и удобствата, които могат да ползват чужденци и българи, ако в районите около Враца се развие лозарски туризъм. Едва ли гостите ще търсят суперлукс. Те биха прекарали няколко дни или седмица по-скоро на спокойствие , сред тишината на горите , да се хранят с пресни плодове и зеленчуци от градините, да усетят духа на лозарите и вечерите с барбекю и домашно вино. А в близост до лозята около язовир "Дъбника" има идеални условия за риболов.Природата ни е дала много, но явно все още не оценяваме стойността й за по-добър живот и повече доходи.Това ще стане с инициатива от страна на собствениците и туроператори, които да потърсят не само инвестиции, но и повече пътища за реклама на лозарския туризъм.
Нещо, което в Европа се прави отдавна.
Веселин Ангелов