Новата премиера на Врачанския театър е наречена „Изгубени сред звездите” и тя разказва за малките хора, изгубени в някогашната съветска действителност. Гост-режисьорът Борислав Чакринов се опитва успешно да докаже на сцената един парадокс- че миналото може да се промени от бъдещето.
Режисьорът Чакринов използва контраста между сцената и залата, за да изгради спектакъла чрез два паралелни свята – единият на тоталитарното минало, другият на демократично променения човек. И се оказва, че между тях протича ток с високо и променливо напрежение в двете посоки..
На сцената е сякаш човекът без лице, натикан от колективния живот в еднакви апартаменти на панелките, с еднакви скромни заплати и никакъв шанс да стигнеш звездите и мечтите. Редовият човек е останал сам сред множеството и напразно търси допирни точки с другите, обобщава Чакринов
Всъщност след две десетилетия изстрадан преход от социализъм към недостижимата сякаш демокрация зрителят реагира различно на миналото. Едни с носталгия към колективната сигурност с осигурено работно място и все пак някакви доходи. Други с колебание дали животът им се е променил всъщност. Трети с въпроси, чиито отговори носят размисъл и вълнение, може би дори огорчение и мъка, но не и безразличие. Всъщност не е ли това театърът?
Красимир СТЕФАНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар