За наблюдение на водолюбиви птици на язовир “Дъбника” дойдоха ученици от екоклуб към Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство - Враца. Въпреки че 90% от язовира беше замръзнал младите екозащитници от 11 и 12 клас имаха възможността да видят три вида водолюбиви птици – зеленоглава патица, лиска и фишове. В началото на януари се извърши ежегоден мониторинг на видовете и на язобир “Дъбника” се констатира най-голямото струпване на лиски, корморани и още 13 вида водолюбиви.
След като приключи наблюдението на птиците, на учениците беше изнесен открит урок в Информационния център на РИОСВ – Враца на тема: “Влажните зони в България и грижата за водолюбивите птици”.
На 2 февруари, се навършват 40 години от подписването на Конвенцията за опазване на влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици, известна още като Рамсарската конвенция и отразява първоначалния акцент на конвенцията върху опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие конвенцията се разширява, за да обхване всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. По този начин се съчетава опазването на изключително богатото биологично разнообразие на влажните зони с използването на екосистемите като основен източник на ресурси за местните хора.
Няколко страни полагат първите подписи под това международно споразумение на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. От 1997 г., този ден се чества от международната природозащитна общност като Световен ден на влажните зони. Досега Конвенцията е подписана от 160 страни, Рамсарските места са 1912, с площ 186 963 216 хектара. Рамсарските места са приоритетни за опазване и с инструментите на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. Съгласно Закона за защитените територии, отговорността за опазването на обявените Рамсарски места се поема от Министерството на околната среда и водите.
България е сред първите страни присъединили се към Конвенцията по влажните зони с международно значение. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие.
Влажните зони са приоритетни за опазване поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води.
За да се присъедини към Конвенцията дадена страна трябва да определи поне една влажна зона за Рамсарско място, съгласно критериите на Конвенцията.
България е представена с езерото „Сребърна” и комплекс „Ропотамо”, Дуранкулашкото, Поморийското, Атанасовското и Шабленското езера, комплекс „Беленски острови”, езерото „Вая”, местността „Пода”, остров „Ибиша”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар