Днес ръководството на МБАЛ «Христо Ботев» във Враца даде брифинг във връзка със становището на Министерство на здравеопазването за преминаването на Центровете за спешна медицинска помощ към областните болници. Изпълнителният директор Орлин Цветков заяви, че екипът ми безрезервно подкрепя предложението на здравния министър. Мотивите за подкрепата разясни директорът по медицински дейности д-р Цветанка Генкова:
Системата за спешна медицинска помощ в България включва 28 центъра в отделните области със 198 филиала към тях, които се намират в различни общини.
В област Враца има един център с 6 филиала, съответно в Мездра, Роман, Бяла Слатина, Криводол, Оряхово и Козлодуй.
Изградената структура осигурява относително равномерно покритие на страна. Заради особеностите на географското положение, пътна инфраструктура обаче, е налице известна неравнопоставеност по отношение на времето за достъп до спешна медицинска помощ.
В национален мащаб при 58 % от населените места в страната спешна помощ достига до всеки случай за 20 минути, а в други 27% - до 30 минути. В останалите 15 % от населените места обаче линейките стигат за повече от половин час. Тези случаи обикновено са в отдалечените и труднодостъпни райони или в най-големите градове на страната, където има натоварен трафик.
За област Враца спешната помощ пристига до 20 минута с изключение на достъпа до с. Лютаджик.
Към момента в системата на спешна помощ в страната работят над 6800 души при налични 7113 щата. Това означава, че са заети около 97% от местата, от медицински специалисти - лекари, фелдшери, медицински сестри и др.
Процентът е същият и за работещите в област Враца – около 97% от щатните места са заети, като работещите са разпределени в реанимационни екипи, екипи за първа помощ и които лекарски екипи.
Към момента наличните екипи в повечето места покриват напълно потребностите от спешна помощ. Ако не се вземат мерки обаче, това няма да е така в следващите години.
Причината е, че все повече квалифицирани медицински кадри напускат системата. Анализите показват, че всеки четвърти медик в Спешна помощ е на възраст от 55 до 65 години и скоро ще напусне системата. Останалите около 63% от работещите медицински специалисти са между 35 до 55 години. Половината от работещите лекари в системата обаче не притежават специалност. Едва 568 са лекарите със специалност.
Системата за спешна помощ е от национално значение и ние подкрепяме всички колеги, които смятат, че спешната помощ трябва да се разглежда като част от системата за национална сигурност и да работи заедно с Полиция, Пожарна, Гражданска защита.
Но не трябва да се пренебрегва фактът, че след разделянето на спешното обслужване на самостоятелни Център за спешна медицинска помощ и Спешни отделения към болниците, доброто взаимодействие бе изгубено.
Състоянието и развитието на спешната медицинска помощ е най-тясно свързано със състоянието на извънболничната медицинска помощ.
Изброеното до тук налага няколко основни причини, довеждащи до предлаганата от Министерството на здравеопазването промяна:
1. Недоволството на пациентите от качеството на услугите на Спешната помощ.
2. Липса на връзка между структурите, които обслужват пациента – Спешна помощ и лечебните заведения, което води до проблеми в оказването на спешна медицинска помощ.
3. Липса на достатъчно медицински кадри в Спешна помощ.
4. Демотивация и деквалификация на работещите в Спешна помощ.
5. Недоволство на работещите в Спешна помощ от заплащането и условията на труд
Работейки заедно, може да се постигнат единни действия в помощ на хората.
МЗ предвижда се да се подобри и комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения. Това ще стане чрез интегриране на системата за комуникация на центровете за спешна медицинска помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания. Контролът над системата ще се засили и чрез използването на GPS връзката на ЦСМП.
За осъществяването на всички тези мерки ще е нужно и подобряване на финансирането на спешната помощ. По изчисления на МЗ необходимите средства за системата за спешна медицинска помощ годишно възлизат на минимум 150 млн. лв. Това е с 75 млн. лева повече, отколкото се предоставят в момента. Тези допълнителни средства ще се изразходват за следните дейности - 60 млн. за заплати и осигурителни плащания на персонала, 10 млн. за поетапна подмяна на санитарните автомобили, 1 млн. за поддържане на информационно-комуникационната система 1 млн. лв. за обучение и квалификация на персонала, 3 млн. лв. за поддържане на материално-техническата база, апаратура и оборудване на екипите. Заради социалната значимост на спешната помощ държавата ще остане основен източник на финансиране.
С преминаването на спешната помощ към структурите на областните болници се очакват следните резултати:
1. Интегрирано обслужване на пациентите, което ще доведе до по-доброто им диагностициране и лечение.
2. Осигуряване на надежден транспорт за пациентите, с който непрекъснато в случа на нужда да разполагат болниците.
3. Повишаване на квалификацията и осигуряване на възможност за професионално развитие на кадрите, работещи в спешната помощ, тъй като те ще могат да работят или специализират в болницата.
4. Попълване на кадровия дефицит съответно в лечебното заведение и в спешната помощ.
5. Повишаване на доходите на медицинските специалисти в спешната помощ. Това ще стане чрез предоставянето им на възможност да работят и в лечебното заведение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар