Анета Дилова ще сподели своите “Премълчани откровения”

Клубът на дейците на културата –Враца и Младежкият дом представят стихосбирката на Анета Дилова “Премълчани откровения”.

Книгата е издадена от софийското издателство “Рал Колобър” с финансоватга подкрепа на Фонд “Култура” към Община Враца.

Стиховете са писани във времето на нейната младост, но премълчани през годините. По повод своята 70-та годишнина Анета Дилова ги споделя за своите приятели.

Почитателите на поезията и приятелите на Анета Дилова могат да се запознаят с лиричната книга на авторката на 22 ноември 2011 година /вторник/ от 17.30 час в Синята зала на Младежки дом-Враца.

Анета Дилова-Станинска е родена на 28 май 1941 г. в село Баница, Врачанска област.

Завършва специалностите история и философия в Софийски университет “Климент Охридски”.

През 1979 г. защитава дисертация в Московска академия на науките и получава научна степен доктор.

Работила е като преподавател по история и философия в различни училища, отговаряла е за образованието и културата на територията на община Враца. Била е сътрудник на Окръжен исторически музей и Държавен архив-Враца.Съавтор е на историята на Врачански драматичен театър, автор на много публикации в регионалния печат.

Анета Дилова е носител на орден “Кирил и Методий”- първа степен и на медал “1300 години България”.

Член е на Съюза на научните работници-клон Враца, на Дружество “Краезнание” и на Клуба на дейците на културата.

Работи в областта на краеведските изследвания и подготвя за печат история на родното си село Баница.

Ето и няколко стиха от лиричната книга на Анета Дилова:

Премълчани откровения

***

Душата си изливам в стихове,

поетите ще кажат – стихоплетство,

а хората навярно „не -

поети се не раждат по наследство.“

Акростих

Чудесна възраст за любов!

Една жена и мъж смутен

Стоят на тъмен кръстопът.

Ту тръгват, ту се спрат…

Изгарят ги желания греховни,

Тревога във душите се таи,

А някъде далече във нощта

Проплаква птица закъсняла,

Разперва трепетни крила и отлетява.

Опустява всичко на света.

Любовта

Единствена

Тържествува.

1983 г.

Любов ли е ?

Любов ли е една случайна среща

и разменени палещи слова,

или любов е жаждата гореща

останала по устни и в плътта?

Или любов е скритата тревога

и мъката отнела младостта.

Или любов е, че без теб не мога,

но винаги е кратка радостта.

Любов ли е или заблуда,

тревожен сън или сънуван блян.

Любов е щом сърцата бият лудо

и погледа ти буди моя свян.

1984 г.

Изповед

Обичах те. И всяка вечер мислено

си разговарях с теб до полунощ,

а сутрин се събуждах, срещах те наистина

и казвах кратко „Добър ден”!

Сънувах те и бях щастлива,

и тръпнех във любовен плам.

Заклевах се да бъда мълчалива,

издаваше ме само моят свян.

Ревнувах те. Улавях всеки поглед

през рамото ми в друга устремен.

Изглеждах весела, усмихната танцувах

и страдах че не гледаш само мен.

Отмина ме. Сега съм безразлична,

не ме изгарят сънищата с теб,

не ме вълнуват разговори мислени –

сърцето ми е късче лед.

Щом видя те разбирам –заблуждения

са всичките ми клетви от преди.

Обичам те. Разкъсват ме съмнения

обичаш ли ме ти – отговори.

1983 г.