Бисквитки

понеделник, 6 декември 2010 г.

Западняците харесват Балкана ни, не понасят мухите

За да добием представа как Враца е представена в Интернет, не е лесна работа. Трябва време и търпение да се порови човек в повече от 300 сайта и да отбере общото и конкретното в тях. Още повече, че ключовите думи в търсачките са много: vraca, vratza, vratsa и на български: враца, врачански, врачанско, врачани.
И се оказва, че градът ни и областта са представени доста подробно. Като се започне от природните забележителности и се стигне до еротични сайтове с наши момичета.
Е, това е Мрежата. В нея има всичко за всеки.
В един от сайтовете попадаме не на някой друг, а на прочутия Алеков герой:
Бай Ганьо рекламира Враца с бастун
Из "Бай Ганьо в банята"
"- Седя си една сутрин в кафенето, поръчал съм си чай и взех да прегледам нашите български вестници. Бях се вдълбочил в една много интересна статия, в която се разправяше начинът, по който конституцията може хепидже да се покътне, даже съвсем да се разглоби и пак да си бъде непокътната... Чета си така, увлякъл съм се, по едно време като кресна над ухото ми едно: "О-о-о! Добър ден! - и една потна ръка сграбчи десница- та ми. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин, със засукани мустаки, със скулесто лице, с бръсната поникнала брадица, облечен (в какво мислите?) в редингот, не закопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши и един врачански бастун под мишница... Нямаше нужда да ми казва, че е Ганьо."
Ето така някога е тръгнала известността на Враца. Алеко Константинов в други свои съчинения хвали града ни с виното и файтоните на Мито Орозов.
Сега в Интернет нещата са други
Най-много сайтове рекламират скалният масив "Вратцата" като важен обект за алпинистите. Така в страница на алпийския клуб "Д-р Растко Стоянович" в Белград има 10 фотоса от врачанските скали. Доста сайтове поглеждат и към другите красоти на Балкана. Например чешкият сайт sopla.cz отбелязва, че Враца е уникален град, в който планината започва от централния площад "Христо Ботев".
Интересен е краткият фоторазказ на един англичанин, снимал се на "Погледец":
Родерик Дънет се е насладил на много красоти в обичаните от него села в околностите на Хампшир, Англия. Той предприе кратко посещение в България, което му даде съвсем ново определение на природния чар.
По време на отпуската си Дънет си почива в хотел с басейн на испанското средиземноморие. Там случайно му попада карта на източна Европа и той решава да замени морето с пътешествие до непозната страна.
"От картата добих впечатлението, че този район е с много хълмове, прорязани от реки. Но това, което открих, надмина много очакванията ми. В района на Враца, град в Северозападна България, видях внушителни скали, планински панорами и старинни манастири. А за България знаех само, че е бивша комунистическа страна, на която някогашния цар става премиер."
Същият автор публикува снимки от града ни и във вестник "The Romsley Advertiser", който виждаме в неговото електронно издание.
Един от най-големите фотосайтове flickr.com обръща доста голямо внимание на града ни със овече от 100 интересни снимки. Всяка една от тях е с добавени коментари на потребители, които общо взето не вярват, че в България има такива пейзажи и се заканват, че при първа възможност ще посетят страната ни.
Но във всичките чужди сайтове липсва нещо много важно от нашия регион -
Обичаите и атракциите
А за чужденците това е главното да вземат куфарите и да тръгнат към нас. Прави впечатление, че дори и в българските туристически сайтове тази информация я няма. Дори и в тези, които рекламират Природния парк "Врачански балкан". Няма я по една много проста причина - липсват организирани атракции, които навсякъде се правят нарочно, заради чужденците. Слабо е представена и традиционната ни кухня. Само със "сирене по врачански в гювече". А е доказано, че много хора мислят със стомаха си и западняците не правят изключение. Нима не приготвяме добре агнешко в трап, или чеверме, или не владеем вкусотиите на барбекю. В този край се правят страхотни лютики, пълнени чушки, саламури и какво ли не още. Все неща, на които не можеш да устоиш, но тях ги няма в Интернет.
Иначе Мрежата хвали качествата на врачанския камък като облицовъчен материал. Здрав и с хубави цветове той се показва в турски, гръцки и дори в италиански сайтове. Съвсем оскъдно са представени други производства. Като текстила, шивашките фабрики, занаятите.
Имаме известност и със спорта. Най-вече с Мартин Петров. Почти няма футболна страница за него, в която да не се споменава, че е роден във Враца. А в друг сайт, посветен на най-големите футболни стадиони worldstadiums.com неочаквано е включна снимка на нашия. Е, не е чак толкова изненадващо, защото тук младежкият национален отбор по футбол игра международни мачове. Дори националът на англичаните Джейми Карагър започва бляскавата си кариера от мача с младежите на България игран във Враца. Прочу се и стадионът и отборът на "Локо" Мездра с големия бой и прекъснат мач с ЦСКА.
В английска страница (tutty.co.uk) е предствен диск на концерт с участието на врачанската филхармония по музика на Бел Дерек.
И това не е никак малко, защото не са много изпълненията на български музиканти на пазара в кралството.

1 коментар: