Да подкрепим “Атака”

Днешните публикации в пресата предизвикаха у мен противоречиви чувства.

Спомних си как, в продължение на четири години, Волен Сидеров не беше влизал в кабинета си, за да установи, че в него е подписката в защита на малките блокове, за които и той се “бореше”.

Спомних си как Президентът Първанов, през март 2002г., не наложи вето върху Закона за ратификация на споразумението между Република България и ЕБВР относно дейностите на международния фонд Козлодуй за подпомагане на извеждането от експлоатация в България, с което беше потвърдено ранното извеждане на блоковете от експлоатация.

Спомних си  как Министерски съвет не изпълни препоръките в Решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ,бр.71 от 23.07.2002г., с което беше одобрена Енергийната стратегия на Република България. Всъщност, с това решение бе заблудена обществеността след горната ратификация.

Спомних си, че министър Румен Овчаров отказа да внесе за ратификация първото споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие от 1993г, с което се предоставяше безвъзмездна помощ в размер на 24 милиона екю за модернизацията на малките блокове и в което, ни в клин - ни в ръкав, се искаше спирането им през 1997 и 1998 година.

Споразумението с банката се базираше на Европейското споразумение за асоцииране от 1991 година между Европейските общности и техните страни членки, от една страна и Република България от друга страна, ратифицирано със закон от НС на 15.04.1993г., в сила от 01.02.1995г., а именно член 80 “Ядрена безопасност”:

1.                            Целта на сътрудничеството е да осигури по-безопасно използване на ядрената енергия.

2.                            Сътрудничеството ще обхваща главно следните области:

-         подобряване функционалната безопасност на българските ядрени електроцентрали;

-         оценка за възможността за реконструкция на съществуващите енергийни мощности, снабдени с реактор ВВЕР 440;

-         подобряване квалификацията на управленските и други кадри на ядрените инсталации;

-         усъвършенстване на законите и подзаконовите актове в България, относно ядрената безопасност и укрепване на контролиращите звена и техните ресурси;

-         ядрена безопасност, готовност за действие и управление при извънредни ситуации в ядрената енергетика;

-         радиационна защита, включително наблюдение на радиацията в околната среда;

-         проблеми на рециклиране на горивата и обезопасяване на ядрените материали;

-         управление на радиоактивните отпадъци, дезактивиране и демонтаж на ядрените инсталации;

-         обеззаразяване.

Допълнението към него се базираше на едно решение на Г-7 от 1992г., с което се обявяваше, че блоковете “ВВЕР -440/230 не са достатъчно безопасни и не могат да бъдат модернизирани на разумна цена”. И точно тук е разковничето за последвалите неудачи в защитата на блоковете, умело използвани от зародилата се вътрешна конкуренция в енергетиката на България и от европейските ни партньори, които виждат в работата им заплаха за реализация на техните цели.

Вероятно поради слаба памет, ние винаги се борим не с причината, а с последствията. А причината за затварянето на малките блокове е точно това решение на Г-7.

Вярно е, че Г-7 по това време е организация на най-богатите страни в света, но тяхното решение няма никакво правно основание и има само пожелателен характер. Това се потвърждава от факта, че ЕС не е инициирал промяна в договорите за присъединяване на страните от източния блок и което последствие се доказва от внесените в съда искания срещу Европейската комисия.

Решението на Г-7 има чисто политически характер, насочено е основно срещу Русия  и в обосновката за него са използвани не дотам законови средства, които стават основа за последващ натиск и принудено “съгласие” на България, Словакия и Литва да затворят блоковете си.

  Какво имам предвид?

Международната атомна агенция/МААЕ/ е създадена от Организацията на обединените нации/ООН/ за контрол върху неразпространението на ядрените оръжия и за подпомагане на държавите участнички при използването на атомната енергия за мирни цели.  Като такава, тя разработва редица програми за подобряване на безопасността на ядрените електроцентрали, предизвикани преди всичко от авариите в Три майл айлънд - 1979г. и Чернобил – 1986 година. Основните работещи програми по това време се реализират с мисиите ASSET и OSART, осъществявани от експерти на Агенцията. Първата подпомага държавите участнички в уеднаквяване подхода към оценка на инцидентите в ядрените централи, втората дава препоръки за подобряване на безопасността им. За оказването на такава помощ се изисква официално заявление на държавата, а резултатите от мисиите имат конфиденциален характер и се предоставят само на страната, която я е поискала. Единствено тя има право да разсекрети доклада с оценките на експертите.

За съжаление, в политиката няма правила и резултатите от мисиите в АЕЦ Козлодуй през 1990-91 година бяха използвани за натиск върху България, без тя да е дала съгласие за разсекретяване, доколкото си спомням. С този си акт МААЕ става проводник на икономическата политика на държавите от Г-7. Това е юридическият факт, който, според мен, може да бъде използван в съда за отмяна на принудителното налагане на трите държави да спрат блоковете си, с последващо извеждане от експлоатация.

В аспект на гореизложеното, ми се ще да си спомним, че преките загуби от инвестиции и непроизведена  електроенергия, свързани с преждевременното извеждане на блокове 1-4 се оценяват на 6,5 милиарда USD и е далеч по-голяма от предоставените досега средства от Европейския съюз, за компенсиране на спирането им.

Ще ми се да вярвам, че е дошло време политици и специалисти да се обединим в защита на тази кауза!

Русчо Янков