18 МЛН. СА ИЗХАРЧЕНИ ОТ ОБЩИНИТЕ ЗА ТРИ МЕСЕЦА БЕЗ КОНТРОЛ

17 818 597 лв. е приблизителната прогнозна стойност на строителството, доставките и услугите, изхарчени от общините чрез 933 публични покани само за три месеца.

На фона на пословичната бедност на българина и почти изчезналия дребен и среден бизнес държавата не се интересува как общините са похарчили около 18 млн. лева само за три месеца за възлагане на обществени поръчки чрез близо хиляда публични покани, които на практика не контролира.

Според проверка на Центъра за наблюдение на обществените поръчки на Института за правни анализи и изследвания (ИПАИ) изхарчената сума по този ред е много по-внушителна, ако се вземат предвид и обществените поръчки, възложени от другите възложители. Тази констатация е изключително тревожна, защото установената практика на КЗК и ВАС , свързана с приложението на глава осма „а” от ЗОП, изключва защита срещу действията и актовете на възложителите, когато последните възлагат обществени поръчки чрез публична покана. Това създава рискова среда за българския дребен и среден бизнес и предпоставки за административен произвол и корупция, според експертите на организацията.

Проучване на Центъра за наблюдение на обществените поръчки показва, че АОП не съхранява информация за възлагането на обществени поръчки чрез публична покана, тъй като поканите не се вписват и не са част от съдържанието на регистъра, който агенцията поддържа. Съгласно нормите на ЗОП АОП е задължена да осигури само публичен достъп до поканата, за срок не по-дълъг от 7 дни, когато по този ред се възлага строителство на стойност без ДДС - от 60 000 до 264 000 лв. и доставки или услуги - от 20 000 до 66 000 лв.

През 2013 година, в изпълнение на една от мерките подсилващи борбата с корупцията и свързаните с нея злоупотреби с евросредства, Брюксел ще оповести възложители на обществени поръчки, който възлагат обществените поръчки в съответствие с основните принципи за публичност, прозрачност, лоялна и честна конкуренция и недопускане на дискриминация между участниците. Чрез публикуването на списъци с "белите" възложители, показали високи стандарти на прозрачност, и "черните" възложители, предпоставящи корупционни практики при разходването на европейски средства, Европейската комисия ще оповести проблемите на обществените поръчки и ще увеличи прозрачността. Едва тогава според Центъра за наблюдение на обществените поръчки в характеристиката на обществените поръчки на България на европейско ниво ще бъдат осветени проблемите с непрозрачните „публичните покани“, гарантиращи разходване на национални и европейски средства при „закрити врати“, непредоставянето на информация на участниците при възлагане по реда на Глава осма „а“ от ЗОП, непрозрачните правила за възлагане на обществени поръчки в държавната администрация и общините.

Като втора мярка в ЕС срещу корупцията в обществените поръчки е предстоящата детайлна проверка на ОЛАФ върху системите за контрол над обществените поръчки в страните-членки. Целта на проверката е да се установят порочните практики при обществените поръчки, които допринасят за увеличаване на корупционните практики в Европейския съюз.

Готова ли е България за това?

Павлина Фотева - председател на

Центъра за наблюдение на обществените поръчки на Институт за правни анализи и изследвания