Основното притеснение на Европа е, че ядрените реактори са стари и средната им възраст е около 25 години. Това ще съсредоточи предстоящите дебати в Евросъюза след събитията в японските атомни централи върху по-старото поколения европейски ядрени блокове, каза в интервю за "Хоризонт" евродепутатът и ядрен експерт Владимир Уручев.
Техните първоначални проекти са правени при едни малко по-други изисквания към безопасност, малко по-други знания за тази безопасност, за процесите. И най-вероятно ще се окаже, че не на всички блокове са направени необходимите модернизации. И очаквам на тази среща в Брюксел точно този въпрос по отношение на старите блокове, по отношение на по-старите проекти да бъдат повдигнати отново много сериозно. И е напълно вероятно да има един преглед на безопасността, преглед на тези проекти и да се стигне до някои решения много сериозни, каза Уручев.
Тезата на Владимир Уручев, че разговорите в Европа ще се съсредоточат върху по-старото поколение реактори подкрепи и зам.- председателят на Агенцията за ядрено регулиране Борислав Станимиров.
След такова събитие ще бъдат проведени много обсъждания от всички гледни точки ще бъде погледнат въпросът и от към нормативни изисквания и от това какво ще бъде изискването към по-старите централи, които се намират в експлоатация и несъответстват напълно на тъй наречените най-съвременни изисквания. Ще бъде отбелязан и въпросът от гледна точка на човешкия фактор, ще бъде разгледан въпросът от гледна точка на връзките и комуникациите по време на авария. Обаче ние виждаме, че събитията в Япония все още не са приключили, а за да се направи един сериозен анализ, най-вероятно трябва да има повече информация, смята Станимиров.
Техните първоначални проекти са правени при едни малко по-други изисквания към безопасност, малко по-други знания за тази безопасност, за процесите. И най-вероятно ще се окаже, че не на всички блокове са направени необходимите модернизации. И очаквам на тази среща в Брюксел точно този въпрос по отношение на старите блокове, по отношение на по-старите проекти да бъдат повдигнати отново много сериозно. И е напълно вероятно да има един преглед на безопасността, преглед на тези проекти и да се стигне до някои решения много сериозни, каза Уручев.
Тезата на Владимир Уручев, че разговорите в Европа ще се съсредоточат върху по-старото поколение реактори подкрепи и зам.- председателят на Агенцията за ядрено регулиране Борислав Станимиров.
След такова събитие ще бъдат проведени много обсъждания от всички гледни точки ще бъде погледнат въпросът и от към нормативни изисквания и от това какво ще бъде изискването към по-старите централи, които се намират в експлоатация и несъответстват напълно на тъй наречените най-съвременни изисквания. Ще бъде отбелязан и въпросът от гледна точка на човешкия фактор, ще бъде разгледан въпросът от гледна точка на връзките и комуникациите по време на авария. Обаче ние виждаме, че събитията в Япония все още не са приключили, а за да се направи един сериозен анализ, най-вероятно трябва да има повече информация, смята Станимиров.
Аварията във "Фукушима" ще вдигне летвата в ядрената енергетика
Бавната реакция изпусна радиацията
Нашата централа се модернизира постоянно, казва Владимир Уручев, евродепутат от ЕНП и бивш главен инженер на Първа атомна
- Г-н Уручев, как оценявате създалата се ситуация с японската АЕЦ след земетресението и цунамито?
- Тя е много сериозна. При проектирането на тази централа не е предвиждано, че едно цунами може да има толкова мощно въздействие върху работата й. Защото именно голямата вълна, а не земетресението е причинила аварийната ситуация. На практика в първия час след труса реакторът се е изключил автоматично, верижната реакция е била прекратена както трябва, имало е необходимото захранване. Ако инцидентът се състоеше само от земетресение без цунами, сега изобщо нямаше да обсъждаме последствията. Най-страшното е, че централата няма никакво електрозахранване. И на практика остава без възможност да се овладява т.нар. остатъчно топлоотделяне. Иначе в реактора вече няма верижна реакция, ядреното гориво не работи като такова. Но след изключването на реактора остават няколко процента топлоотделяне, което трябва да се отвежда по нормалния път. Ако това не стане, се получава много сериозно прегряване
на всички елементи вътре в реактора и други конструктивни елементи на цялата система. Те може да се нагряват, докато започнат да се топят. За съжаление в японската АЕЦ доста дълго време не е имало система, която да отвежда тази топлина. Чак на деветия-десетия час от инцидента на място са пристигнали от други места модулни дизелгенератори, които да осигурят необходимото захранване. За толкова дълго време може да се очаква сериозно прегряване на горивото и разхерметизиране на тръбичките, в които се намира. Именно в резултат на това има изпускане на определено количество радиация.
- Можем ли да отчетем като грешка на проектантите на тази АЕЦ, че не са предвидили възникването на такова голямо цунами?
- Спокойно можем да кажем, че проектът на такива централи е имал пропуски и това не може да не се отчете като грешка. Оттук нататък във всички централи ще се преоцени възможността от такава ситуация и отказите на системи, които може да възникнат от влиянието на мощни външни фактори. Освен това за централите по бреговете на океана не само цунамито може да доведе до такива аварии, но това може да бъде и много силен вятър. Защото той също е в състояние да разрушава сгради, далекопроводи и т.н. В близко бъдеще и тази възможност ще бъде преоценена и ще последват мерки.
- При изпускането на тази радиация има ли опасност, ако облакът тръгне към България, да доведе до някакви последствия у нас.
- Не разполагам с цялата информация, но доколкото знам какво е изпуснато от реактора, това са толкова малки количества, които няма да могат да окажат никакво въздействие върху нас. Ситуацията в АЕЦ "Фукушима" е далеч от тази, която беше възникнала в "Чернобил", където имаше взрив и се разруши част от структурата на блока. Слава Богу, обаче остана здрава черупката, в която се намира самият реактор. Така че ситуацията в Япония ще доведе само до локално въздействие. Но е ясно, че някои от тези реактори повече няма да могат да бъдат използвани, защото никой не знае в какво състояние се намират конструкциите в реакторната зона.
- Има ли потенциална възможност в реакторите в АЕЦ "Козлодуй" да възникне подобна ситуация?
- Първо трябва да отбележим, че реакторите във "Фукушима" са много стари като технология и са проектирани 60-те години на миналия век. Нашите реактори са много по-нови, при тях е изключена такава изотопна авария. Те имат всички вътрешни резерви. Ситуацията е разглеждана много подробно и са взети всички превантивни мерки. Макар че сега отново те ще бъдат преразгледани заради новия аспект, който предизвика инцидентът в Япония. Много по-малко са рисковете в нашите реактори, а дори и в бъдещата АЕЦ "Белене" да възникне такова събитие. Много се озадачих, когато японците не можаха 10 часа да намерят и да докарат модулни генератори в централата си. А интересното е, че всеки месец или веднъж на тримесечие се изпитват всички мерки, които трябва да бъдат предприети при възникване на суперкризисни ситуации. Като например падане на голям самолет върху реактора, силен вятър, който да отнесе електропроводи и централата да няма външно захранване и др. Докато в АЕЦ "Козлодуй" от 90-те години се правят необходимите модернизации, така че, ако има възможност дадено събитие да се случи веднъж на 100 хил. години, то в централата са въведени необходимите системи за предотвратяването му.
- Ще повлияе ли събитието в Япония на започналия преди няколко години ядрен ренесанс?
- Определено да. Ядрената енергетика има своите противници - не ги наричам така с лошо чувство, и това, което се случи, е храна за тях. Тук противниците са изключително на политическо ниво. Има цели партии, които защитават идеята, че на ядрената енергетика трябва да се сложи край. И това няма как да не бъде използвано. Ще има доста говорене. Това пък ще накара самата ядрена общност още веднъж да преразгледа нещата. От друга страна, тази авария ще повлияе на тези държави, които искат да въведат атомната енергетика, но все още се колебаят. Но искам да отбележа, че такова невероятно мощно земетресение не е повлияло на самите реактори и техните конструкции, на системите за безопасност - те са функционирали нормално. Което говори, че човекът е способен да конструира такова нещо, което да издържи на огромно бедствие.
- Може ли създалата се ситуация да доведе до някаква промяна в проекта за реакторите на АЕЦ "Белене"?
- Това събитие със сигурност ще доведе до появата на нови аспекти в ядрената енергетика. За АЕЦ "Белене" може да наложи преразглеждане на някои от системите на централата. Но трябва да излезе цялата информация за инцидента в Япония, за да можем да говорим по-конкретно.
Кристиан КОСТУРКОВ
- Тя е много сериозна. При проектирането на тази централа не е предвиждано, че едно цунами може да има толкова мощно въздействие върху работата й. Защото именно голямата вълна, а не земетресението е причинила аварийната ситуация. На практика в първия час след труса реакторът се е изключил автоматично, верижната реакция е била прекратена както трябва, имало е необходимото захранване. Ако инцидентът се състоеше само от земетресение без цунами, сега изобщо нямаше да обсъждаме последствията. Най-страшното е, че централата няма никакво електрозахранване. И на практика остава без възможност да се овладява т.нар. остатъчно топлоотделяне. Иначе в реактора вече няма верижна реакция, ядреното гориво не работи като такова. Но след изключването на реактора остават няколко процента топлоотделяне, което трябва да се отвежда по нормалния път. Ако това не стане, се получава много сериозно прегряване
на всички елементи вътре в реактора и други конструктивни елементи на цялата система. Те може да се нагряват, докато започнат да се топят. За съжаление в японската АЕЦ доста дълго време не е имало система, която да отвежда тази топлина. Чак на деветия-десетия час от инцидента на място са пристигнали от други места модулни дизелгенератори, които да осигурят необходимото захранване. За толкова дълго време може да се очаква сериозно прегряване на горивото и разхерметизиране на тръбичките, в които се намира. Именно в резултат на това има изпускане на определено количество радиация.
- Можем ли да отчетем като грешка на проектантите на тази АЕЦ, че не са предвидили възникването на такова голямо цунами?
- Спокойно можем да кажем, че проектът на такива централи е имал пропуски и това не може да не се отчете като грешка. Оттук нататък във всички централи ще се преоцени възможността от такава ситуация и отказите на системи, които може да възникнат от влиянието на мощни външни фактори. Освен това за централите по бреговете на океана не само цунамито може да доведе до такива аварии, но това може да бъде и много силен вятър. Защото той също е в състояние да разрушава сгради, далекопроводи и т.н. В близко бъдеще и тази възможност ще бъде преоценена и ще последват мерки.
- При изпускането на тази радиация има ли опасност, ако облакът тръгне към България, да доведе до някакви последствия у нас.
- Не разполагам с цялата информация, но доколкото знам какво е изпуснато от реактора, това са толкова малки количества, които няма да могат да окажат никакво въздействие върху нас. Ситуацията в АЕЦ "Фукушима" е далеч от тази, която беше възникнала в "Чернобил", където имаше взрив и се разруши част от структурата на блока. Слава Богу, обаче остана здрава черупката, в която се намира самият реактор. Така че ситуацията в Япония ще доведе само до локално въздействие. Но е ясно, че някои от тези реактори повече няма да могат да бъдат използвани, защото никой не знае в какво състояние се намират конструкциите в реакторната зона.
- Има ли потенциална възможност в реакторите в АЕЦ "Козлодуй" да възникне подобна ситуация?
- Първо трябва да отбележим, че реакторите във "Фукушима" са много стари като технология и са проектирани 60-те години на миналия век. Нашите реактори са много по-нови, при тях е изключена такава изотопна авария. Те имат всички вътрешни резерви. Ситуацията е разглеждана много подробно и са взети всички превантивни мерки. Макар че сега отново те ще бъдат преразгледани заради новия аспект, който предизвика инцидентът в Япония. Много по-малко са рисковете в нашите реактори, а дори и в бъдещата АЕЦ "Белене" да възникне такова събитие. Много се озадачих, когато японците не можаха 10 часа да намерят и да докарат модулни генератори в централата си. А интересното е, че всеки месец или веднъж на тримесечие се изпитват всички мерки, които трябва да бъдат предприети при възникване на суперкризисни ситуации. Като например падане на голям самолет върху реактора, силен вятър, който да отнесе електропроводи и централата да няма външно захранване и др. Докато в АЕЦ "Козлодуй" от 90-те години се правят необходимите модернизации, така че, ако има възможност дадено събитие да се случи веднъж на 100 хил. години, то в централата са въведени необходимите системи за предотвратяването му.
- Ще повлияе ли събитието в Япония на започналия преди няколко години ядрен ренесанс?
- Определено да. Ядрената енергетика има своите противници - не ги наричам така с лошо чувство, и това, което се случи, е храна за тях. Тук противниците са изключително на политическо ниво. Има цели партии, които защитават идеята, че на ядрената енергетика трябва да се сложи край. И това няма как да не бъде използвано. Ще има доста говорене. Това пък ще накара самата ядрена общност още веднъж да преразгледа нещата. От друга страна, тази авария ще повлияе на тези държави, които искат да въведат атомната енергетика, но все още се колебаят. Но искам да отбележа, че такова невероятно мощно земетресение не е повлияло на самите реактори и техните конструкции, на системите за безопасност - те са функционирали нормално. Което говори, че човекът е способен да конструира такова нещо, което да издържи на огромно бедствие.
- Може ли създалата се ситуация да доведе до някаква промяна в проекта за реакторите на АЕЦ "Белене"?
- Това събитие със сигурност ще доведе до появата на нови аспекти в ядрената енергетика. За АЕЦ "Белене" може да наложи преразглеждане на някои от системите на централата. Но трябва да излезе цялата информация за инцидента в Япония, за да можем да говорим по-конкретно.
Кристиан КОСТУРКОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар