Една изложба на Регионална библиотека “Христо Ботев” –
Враца,
Регионално краеведско дружество и Антикварна къща
“Ценкулов”
„Едва ли бях навършил седем, когато открих едно голямо,
заровено в яхъра съкровище – книгите на мама и на вуйчо Митко. Те бяха
наслагани в тежки сандъци. Те чакаха търпеливо да избърша праха им о вехтата си
рубашка, за да ми покажат един примамлив свят – света на правдата. В яхъра се
запознах с известната жаба пътешественица Гаршин, с дивите лебеди на Андерсен и
с омайните сказания на шехерезада от „Хиляда и една нощ”. Там намерих печалния
гарван на Едгар По и скъпата на сърцето му Анабел-Ли. Тези поеми, преведени с
любов и углъбено разбиране от Георги Михайлов, напълниха душата ми с една
дълбока, човешка, чиста печал. И аз я нося повече от четирийсет години като
най-мил и хубав талисман от детството и я скъпя, и няма да я разменя за никаква
повърхностна радост.” - Спомня си преди години авторът на вълшебната
песничка, с която и днес викаме зимата „Тихо се сипе първият сняг”, роденият и
отраснал във Враца поет Цветан Ангелов.
Почти по същото врече, когато
малкият Цветан открива своето съкровище, неговият вече отдал се на науката съименник
– врачанският окръжен училищният инспектор Цветко Петков прави интересно
проучване, на базата на събрани и обобщени данни от анкета, проведена през 1927 г. във всички училища
на окръга. Резултатите публикува в своята „психо-педагогическа студия”, както
сам я определя, наречена „Учениците и книгата” издадена същата година от
Врачанския окръжен читалищен съюз. В нея откриваме любопитни данни за книгата и
четенето преди почти век, за любимите произведения от български и чужди автори
на някогашните деца и младежи. Така докато 14-15 годишните предпочитат „Чито
Томовата колиба”, „Павел и Верджиния”, „Клетниците”, „Под игото”, „Хъшове” и
„Нова земя”, техните каки и батковци четат „Дон Кхот”, „Граф Монте Кристо”, „Възкресение”,
„Парижката Света Богородица”, „Хамлет”, „Война и мир”, Ботевата и Яворовата
поезия и „Нещастна фамилия”, то сред любимите книжки на най-малките са
приказките „Златното момиче” и „Майчина сълза”, легендите за Крали Марко.
Затова и тези заглавия присъстват в наименованието на днешната изложба. Тя е
третата от поредицата изложби на Регионална библиотека под надслов „Словото”, в
които по нетрадиционен начин се популяризира книжовно-документалното
наследство. „Крали Марко, Робинзон и дървените приказки на майстор Огнян” е
своеобразно продължение предходните. Целта ни е да надникнем в онзи неразгадаем
свят, където „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е
уморително все да им обясняват и обясняват” – както
ни разкрива Малкият принц на Екзюпери” – света на детето. Светът на детето
преди столетие, чрез рисуваните детски книжки. Заедно с нашите приятели - журналистът Кирил Андровски и Красимир
Ценкулов – антикварна къща „Ценкулов” избрахме няколко интересни сборника с
приказки и интересни детски списания, книги на майсторите на словото Дора Габе,
Атанас Душков, Цветан Ангелов, Асен Босев. Интересен екземпляр от приказките за
деца в стихове „Гори тилилейски” на Елин Пелин, с посвещение и автограф до
събрата по перо Атанас Душков. Броеве на издаваното от тандема Никола Балабанов
– Яна Язова детско илюстровано списание „Блок”, от обичаното „Другарче”.
Разбира се представяме и издания от любими, според цитирана анкета заглавия:
„Чичо томовата колиба”, „Хитър Петър”, „Островът на съкровищата”, „Крали
Марко”. Излагаме три издания на обичания от поколения читатели Робинзон Крузо”,
първото е от 1909 г.
Разбира се миниатюрните издания присъстват и в тази експозиция – това е едно
рядко и интересно сборниче с приказки, от библиотека „Бисерчета” на издателство
популярното издателство Ш.Ф.Чипев, съществувало до 1944 г.. Малкото бисерче е
наречено „Малката принцеса слънце” - с
твърда подвързия и цветни корици, 94 странички с размер 8Х8 см. Представям
ви и един интересен сборник от 1896
г. „Игри и полезни забавления” – където преводачът от руски Д. Тончев включва и българския опит в
областта на възпитанието и развитието на личността чрез играта. „Всеки човек
идва от света на своето детство”(отново Екзюпери) - можем да се върнем за малко там и ние,
порасналите деца, не само с рисуваните книжки, но и с рожбите на майстор Огнян Кръстев
– успял да превърне дървото в приказка без край и да заговори на разбирам за
малки и големи език – езика на Пинокио, оживялото дървено човече или на вечния
палавник Герчо. За своя другар, палавото дървено човече – Юнак Герчо,
ненадминатия акробат и гимнастик от детството на мами, баби, пра- баби и
дядовци, авторът твърди, че е съвършено конструиран – само една частичка да
липсва и Герчо вече не може да функционира. Децата от ЦДГ „Дъга” и
журналистката Цветана Евгения първи тръгнаха по шарената приказна пътека. Сред
любимите традиционни играчки на децата и вчера и днес са дървеното влакче,
кончето с каляската, малките дървени пумпалчета, кречеталото и разбира се „Лю –
Лю”, познато сега като „Йо-Йо”. В голямата Книга на книгите майсторът написа: „
Светът на детето и на неговите играчки е светът на бъдещето!”
Калина Тодорова