Бисквитки

вторник, 29 май 2012 г.

Изложба в памет на Стоян Заимов

Във Враца бе открита Фотодокументална изложба „Стоян Заимов- главен апостол на 3-ти врачански революционен окръг по време на Априлско въстание” – гостуване на Военно-историческите музеи – Плевен.
Стоян Заимов е роден в град Чирпан. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867-1869), където се запознава с Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и става учител. Като учител в българското мъжко училище в град Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.
 На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър - 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката в дясно е Владимир Заимов
Там Стоян Заимов се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). След Освобождението се завръща в България.
През 1882 година завършва Педагогическия институт в Москва, след което е отново учител в различни градове на България - гр. Шумен (1882-1884), гр. Варна (1884-1885), гр. Кюстендил (1888-1895), гр. София (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на Народната библиотека в София между 1903 и 1908 година.
Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град Плевен в 1932 година. Баща е на генерал Владимир Заимов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар