Черни първомайски празници
На 1 май 1966 г. в центъра на Враца се провежда манифестация. Точно когато дефилиращите стигат до площада „Христо Ботев”, се чува ужасяващо бучене. Врачанското дефиле се разцепва от тътен. Бентът на хвостохранилището към Оловно-цинковата флотационна фабрика “Мир” и близкия рудник “Седмочисленици” се пръсва.
Стотици тонове отровна тиня блъвват нагоре и политат към Враца по коритото на река Лева. В миньорската махала Згориград, само на километър от центъра на града, започва да се вихри “всемирният потоп”. Къщи, дървета, огради, мостове, телеграфни стълбове, огромни скални късове, животни и хора, даже зоопаркът, за секунди са грабнати и бастисани от стихията. Диви крясъци и вопли за помощ огласят района. “Второто пришествие” трае само 20 минути, но на изпадналите в паника врачанлии те се сторили цяла вечност. Мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци...
Жертвите ги мият с маркуч на стадиона. Екипите на Гражданска защита и сапьорите от местните поделения започват да щурмуват живачната утайка. По-късно няколко от войниците полудяват от гледката. В Згориград тя била над покривите на къщурките. Камарите мъртъвци се откарват на стадиона. Спасителите пускат маркучите, защото тинята е обезобразила труповете. Гледката е смразяваща. Равносметката била 118 убити и над 2000 ранени. Вестта за потопа първо е разгласена от агенция „Франспрес”, а нашите медии излизат с кратки съобщения дни по-късно.
„Осми конгрес на БКП” катастрофира
Нощта срещу 1 май 1969 г. - най-кървавият инцидент в историята на БДЖ. Край врачанското тогава село Чомаковци пътнически вагон дерайлира от движение. Инцидентът убива на място 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот. Тогава започнаха да се дават имена на влаковете. Теснолинейката бе наречена „Осми конгрес на БКП”. Тя тръгва претъпкана с хора от Червен бряг към 3 часа през нощта. Преди това са се качили огромен брой пътници, бързащи да се приберат по родните си места за празника. След като потегля към Оряхово, препълненото малко влакче започва да се клати. Последният вагон се преобръща настрани, без да се откъсне от композицията. Продължава да се хлъзга по релсите. Уплашените пътници тръгват да скачат в движение, но изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака разкъсват телата им. Тежка участ застига и малцината, които успяват да се промушат навън. Те падат направо върху едрия чакъл, който ги раздробява на парчета. Притеклите се на помощ описват инцидента като месомелачка. Глави, ръце и крака са били пръснати из околността, жп линията е обляна в кръв. По-късно експертизата показва, че влакът се движел с 1-2 км/ч над ограничението от 30 км/ч.
Катастрофата не е отразена във вестниците тогава, заради името на влака.
Враца става обикновен град в Монтанска област
На 1 юни 1980 г. в центъра на Враца се разигра едно трагикомично събитие с главни действащи лица първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков и никому неизвестния младеж от Кнежа Цветан Килограмски. Макар че не получи никаква гласност в медиите, слуховете за него от украсени по-украсени плъзнаха завчас из страната.
Едва ли е имало по-голямо недоволство сред врачани, когато Тодор Живков нанася последния си удар на града. През 1987 година Враца губи статуквото си на административен център. Чак до 1998 година. Поставени в унизително положение хората си казваха „Тато ни оправи”.
Тогава първи секретар на ОК на БКП бе Светозар Петрушков. Нарекоха го продажник, заради неустояване интересите на Врачанския край. Той не посмя да се застъпи пред генсека Живков. Така Враца загуби не само влиянието си като административен, но и като икономически и културен център.
Не само Станишев е висял на лифт
През лятото 1987 година Враца бе домакин на Седмия конгрес на Българския туристически съюз. Трескавата подготовка се свързваше с откриването на хотела „Дом на туриста” и лифта от Згориград до Балкана. За тържествата се очакваше Турист номер 1 на България – другарят Тодор Живков.
Той дойде за конгреса с автомобил, но при откриването на лифта министър председателя тогава Андрей Луканов се качи на седалката. Малко преди да стигне горната станция лифтът спря. Голям конфуз. Охраната на Луканов се паникьосва, а милиционери тръгват във всички посоки да търсят евентуален саботьор. След близо час се разбира, че от мина „Мир” след свършване на смяната са спрели тока. Той захранвал и въжената линия. От мината се оправдали, че никой не ги е предупредила за високия гост.
Справка от страницата Лифтовете в България:
лифт "Леденика"
Тип: двуседалков
Технически характеристики: въжената линия е пусната в действие през 1987 г. в чест на VІІ-ия конгрес на БТС. Изградена е във Врачанския Балкан и свързва с. Згориград (близо до гр. Враца) с местност близо до пещерата „Леденика”. Долната лифтова станция е на 460 м, а горната на 966 м, като по този начин преодолява височина от 506 м. Дължината на лифта е 2694 м, а капацитетът - 500 души на час.
Изходен пункт до долната лифтова станция
с. Згориград, до което се стига с автобус от гр. Враца
Изходен пункт от горната лифтова станция:
пещерата „Леденика”
Забележка: от доста време не работи
28 хиляди работеха във Враца преди 10 ноември
През 1957 година промишлената продукция на Враца беше около 8 милиона лева – “Копринка”, Конопената фабрика, “Стубленски”, “Орозовото”, предачницата на Савка Пърпова. Това е буржоазна Враца.
През 1989 година продукцията е за 800 милиона лева - това е 100 пъти повече.
Промишленият подем във Врачанско започва с рудник „Плакалница”. Там се добива половината от среброто на България. На времето там работят 1000 човека и произвеждат 500 000 тона руда с модерна флотационна фабрика.
Един след друг се изграждат мощни комбинати като циментовия в Бели извор с 2400 работници, текстилния „Вратица” с 4000 души, ЧЛК “Веслец” с 3000 работника, от които 1000 роми.
По късно „Гаврил Генов” с 4000 персонал, който започва производството на най-модерните инструментални фрези в Европа – немската “Декел” фреза, за която получава златен медал на Пловдивския панаир. Врачанският завод усвоява производството на тип фермерски 4-колесен трактор с 42 к.с. В този завод се предвиждало да работят 15 000 работника, да произвеждат 50 000 двигатели “Перкинс – 3”. За целта се кооперира с три завода от столицата на Човахия - град Чебоксари, (Волжска България).
„Химко” става еталон за Лондонската стокова борса. Там са заети 2400 човека и заводът има собствено пристанище във Варна.
Общо промишлената продукция на града непосредствено преди рухването на комунизма се оценява на 800 милиона долара - със 100 милиона печалба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар