Право на отговор

 

Недопустимо е в деня, когато във Враца тържествено се откриват традиционните „Ботеви” дни, в чест на легендарния Войвода и юначната му чета, един от водещите и популярни национални ежедневници, какъвто е в. „24 часа” да помества скандалния материал „Как Враца предаде Ботев”.

Още повече, че тенденциозно поднесените обстоятелства нито са нови, нито безпристрастни.

Нека припомним, че Враца първа започва интензивна подготовка за бъдещото въстание, още преди сформирането на Гюргевския революционен комитет, че за да подсигурят оръжие врачани прибягват до прословутата сделка с лой и пастърма на почек (кредит), пренесени и продадени във Влашко, със средствата от които действително се закупува оръжие, но поради засилената турска охрана на дунавския бряг не може да бъде прехвърлено в България и с него е въоръжена част от Ботевата чета, че с врачански пари са подпомагани и бъдещите апостоли.

Що се отнася до зле въоръжените две врачански чети, то те дори да бяха се присъединили към Ботевата чета, резултатът щеше да бъде същият.

Самият Ботев е знаел, че с 200 четника, а дори цифрата многократно де се беше увеличила, не би могъл да разгроми турските войски. Даже за руската армия в последвалата руско-турска война от 1877-1878 г. това е било трудно. Целта на Ботев е да предизвика вниманието и намесата на Европа, видно от неговите телеграми до френския „Ла Републик Франсез“ („La Republique Francaise“) и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев“ („Le Journal de Geneve“), както и става.

Вярно е, че въоръжението във всички революционни окръзи е лошо, но едно е да се надигнеш пръв, друго е, когато въстанието в Средногорието е потушено с небивала жестокост и погроми. При това на 11 май 1876 г. по заповед на врачанския каймакамин са предприети масови арести на „някои измежду поповете, даскалите и по-предните хора в някои села на Врачанска каза в качеството си на комитетски председатели и секретари не само, че са се осмелили да подстрекават населението в собствените си села, но са ходели да подбуждат и населението от околните села“, т.е. окръжната революционна организация е обезглавена.

Въпреки това на 18 срещу 19 май 1876 г. въстанието във Враца е провъзгласено от главния апостол Стоян Заимов и знамето на врачанските съзаклятници е развято. Удивително е, че това знаме е единството сред останалите въстанически знамена, върху което е извезана само думата „Свобода”, ярко указание, че друга алтернатива за врачани не е съществувала.

III-ти Врачански революционен окръг е и единственият окръг, който има своя „Закон за всички бунтовници“, изготвен от Стоян Заимов.

Призори на 19 май обаче във Враца нахлуват черкези и башибозуци, които посичат кой където срещнат. „А в същия ден във Враца ставаше клане на български граждани… ставаше нещо страшно и ужасно. По улиците сновяха турски войници, башибозуци и черкези с големи ятагани…, които за сплашване на българското население носеха забити отсечени български глави на колове.“ - пише очевидецът на събитието Христо Николчов.

Враца е спасена от опожаряване благодарение на предоставения от страна на чорбаджиите откуп (от общинската каса), а репресивните действия се ограничили само с арести.

Дори турските документи потвърждават, че бунтът във Враца е започнал, но е пресечен. Ясно е, че врачани „са направили всичко, което им допуснали обективните условия“. И летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов посочва, че „зародишът на въстанието във Враца е предизвикал жестоко клане от войските, превърнали вече Батак в пепелище“.

Обвиненията към Стоян Заимов в „нерешителност” и воля да поведе на решителен бой въстаниците са неоснователни, защото независимо, че съзнава трудностите и незначителните комитетските сили, той употребява всичките си усилия, прибягвайки дори към подпалването на града, за да подтикне населението да въстане.

Безпристрастният анализ на наличните документи потвърждава водещата роля на Стоян Заимов в революционното дело и заслугите на стотиците предани на освободителната кауза дейци от Врачанския край.

На 2 август 1876 г. Стоян Заимов е осъден на смърт чрез обесване, а на 12 с. м. той и Никола Обретенов са подложени на жестоко „символично“ обесване.

Стоян Заимов е единственият българин, осъждан два пъти от турските власти на вечно заточение. Не случайно народният поет Иван Вазов го избира за прототип на своя герой от „Под игото“ - Бойчо Огнянов.

Едва ли някому е нужно да се омаловажава и принизява приносът, както на Стоян Заимов, така и на стотиците верни на делото комитетски дейци във Врачанския край.

Валерия Тарашоева – главен уредник в отдел „История на България ХV-ХІХ в.” при РИМ-Враца