Защо Българското ядрено дружество настоява малките блокове на АЕЦ „Козлодуй” да работят

В памет на Козма Кузманов

инж. Русчо Янков – Зам. председател на БЯД

През м. Декември 1997 г. в Киото, Япония под егидата на ООН е подписан протокол, който постави политическото начало на процеса за ограничаване и намаляване на вредните емисии в атмосферата. С него, за пръв път в световната практика, се въведе Механизъм за чисто развитие, чрез който се цели осигуряване на финансирането на екологични проекти за намаляване въздействието върху климата в развиващите се страни. Средствата за тези проекти се осигуряват за сметка на наказателните санкции, които се налагат на промишлено развитите страни и страните в преход, включително България, неизпълняващи задълженията си, записани в този  протокол.

Във връзка с процеса на присъединяване на България към Европейския Съюз, Световната банка е оценила разходите на страната по опазване на околната среда до 2015 година на 6,1- 8,6 милиарда евро. Част от тези разходи произтичат от задълженията на страната за намаляване емисиите на парниковите газове, основните източници на които са конвенционалната енергетика на фосилни горива и транспортните средства на органични горива.

Един от основополагащите елементи за конкурентост на българска икономика  е развитието на евтина и чиста електроенергетика. На съвременния етап тя е немислима без ядрената енергетика с нейното екологично щадящо въздействие и практическата й неизчерпаемост. Спирането на първите четири блока на АЕЦ ”Козлодуй” и последвалите екологически проблеми в различни райони на страната доказа на практика верността на това твърдение.

Нашата, единствена засега, централа е оборудвана с реактори тип ВВЕР /водо-воден енергиен реактор/ - първо и второ поколение, аналог на широкоразпространените на запад реактори тип PWR /реактор с вода под налягане/. Те работят безопасно повече от 100 реакторогодини, през което време са доказали своята експлоатационна надеждност и безопасност за осигуряване на евтина електроенергия в базовата част на натоварването на електроенергийната система на страната.

Въпреки ранният период на проектиране на реакторните установки на малките блокове (ВВЕР-440/230), в тях са заложени множество оригинални решения, голяма част от които са послужили за създаването на следващото поколение реакторни инсталации.

В проекта на реакторната установка са реализирани успешно ред конструкторски и инженерни решения, които осъществяват "вътрешната самозащитеност"  и осигуряват висока безопасност и надеждност на централата, а именно:

-                     голям запас (до проектните предели) от топлотехническа надеждност на ак­тив­ната зона;

-                     висока надеждност на реактора по отношение на възможни отклонения на основни експлоатационни параметри (саморегулиране);

-                     устойчива естествена циркулация на топлоносителя в първи контур, поз­во­ля­ващ отвеждането в аварийни режими до 9% от номиналната топлинна мощност на реактора;

-                     висока степен на резервиране на системите за топлоотвеждане - 6 циркулационни кръга;

-                     голям запас от вода в парогенераторите, което позволява дълговременно от­веж­дане на остатъчното енергоотделяне без подхранване /след заглушаване на реактора/;

-                     използване на високоякостна стомана за изготвяне на корпуса на реактора;

-                     прилагане на високо пластична неръждаема стомана за съоръженията и тръбопроводите на първи контур, което позво­лява прилагане на принципа “теч преди разрушаване”;

-                     наличие на два турбогенератора на блок, което позволява продължителна работа на мощност различна от номиналната.

За предимствата на козлодуйските реактори най-добре говори становището на WENRA /Асоциация на западноевропейските ядрени регулиращи органи/, отразено в доклада й  от 1999 г.: “…Когато се оценява цялостната безопасност на АЕЦ с ВВЕР 440/230, трябва да бъде отбелязано, че тези централи, като всички с ВВЕР 440, имат някои вътрешно присъщи характеристики на безопасността, които превъзхождат тези на най-модерните западни централи.

 …Тези реактори имат два пъти повече охладител на мегават, отколкото която и да е западна АЕЦ.

…Тези параметри на безопасността осигуряват ефективна защита срещу възможното развитие на повечето преходни режими към по-тежки аварии.” 

Ядрената електрическа централа е капиталоемко съоръжение – около 2000€/МВт установена мощност. Практиката на високоразвитите ядрени държави показва, че продължаването на експлоатацията на реакторите при гарантирана безопасност е икономически изгодно и струва средно една десета от тяхната първоначална стойност. Реакторите от типа ВВЕР440/230 в Русия вече получиха лицензия за удължение на експлоатационния си ресурс с 15 години след изпълнение на програма за модернизация.

През 2002 година бе проведена мисия на Международната агенция по атомна енергия /МААЕ/ по изпълнение на препоръките към проекта на тези блокове, разписани  в официален документ. Резултатите от проверката дадоха основание на екипа да заяви, че експлоатационната и проектна безопасност на 3 и 4 блок в АЕЦ “Козлодуй” в момента съответстват на нивото на безопасност, постигнато при централи от същото поколение. Отчетено бе, че голяма част от изпълнените мерки надхвърлят по обем направените препоръки, по отношение на проекта, експлоатацията и сеизмиката, а ръководството и персоналът на централата са високо квалифицирани и лично ангажирани с подобряване на експлоатационната безопасност, което гарантира трайния характер на тази тенденция. Така бе опровергано твърдението на експертите на Г-7 от 1992 година, че блоковете не могат да бъдат модернизирани на разумна цена.

България вече е равноправен член на Европейския Съюз и с това приобщи към него  своите национални богатства: вековни традиции и култура, човешки потенциал, природни ресурси и производствени мощности. Сред последните е  и перлата на енергетиката АЕЦ “Козлодуй”, с която страната ни заема достойно място сред напредналите страни с високи технологии за производство на електроенергия. Нейната дългогодишната безопасна експлоатация е добра основа за изграждане на нови ядрени мощности.

Ето защо, от създаването си, Българското ядрено дружество защитава „малките блокове” на АЕЦ „Козлодуй” и счита, че е дълг  и на всеки български гражданин да защитава националното богатство на страната. Отсъстват разумни доводи Мерцедесите на родната ни енергетиката да стоят в гаража, а Трабантите да продължават да бълват прах и отрови по пътищата. В тази сентенция отдавна са убедени всички експерти в областта, по-голямата част от българските граждани и голяма част от гражданите на Европа.

Дошло е времето да убедим в това и политиците на Европейския съюз

.Шанс експрес: До членовете на Българското ядрено дружество