Когато не знаеш за къде си тръгнал, винаги стигаш там, където не искаш!

Русчо Янков

Сещам се за тази сентенция винаги, когато се заговори за промени в Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност или в Закона за етажната собственост, свързани с топлоснабдяване, енергийни икономии или други нечии интереси. В последните дни, на дневен ред са въпросите “ЗА” и “ПРОТИВ” топлинните счетоводители и има ли някой “магическа пръчка”, за да намали плащанията за количеството подадена топлоенергия.

Какво имам предвид?

През последните 20 години сме царе да рушим къщи и да строим колиби. Рушенето става по съветите на едни, а строежа по съветите на други. Най-общо казано: опитваме се с американски съвети, да строим европейски стандарти. Е, не става!

Когато преди десетина години въведохме топлинното счетоводство и докарахме в България известни европейски утилити/комунални/ компании, далечната цел беше те да поемат изцяло и подобрят обслужването на гражданите. По-просто казано, да заменят бившите градски ЖКО/жилищно комунално обслужване/, но на по-високо ниво на компетентност. Резултатът, към днешна дата е плачевен!

Непрекъснатото лутане между виждания и лобизъм на току-що проходили политици и експерти доведоха до абсурди като: изразходваната топла вода да се отчита двукратно /от ВиК и топлинните счетоводители/; да се легитимира някакво общо събрание на живеещите във входа, когато между тях няма общ договор за строителство и ползване на сградата и в която наемателите непрекъснато се сменят; да товарим с ангажименти едни наематели, наречени “домоуправители”, без да са обучени и без да им се плаща за това и др. После се чудим, защо нещата не вървят, средствата за енергийна ефективност не се усвояват, водния цикъл зацикля и т.н.

Като че ли сме орисани, в нашата страна, нещата да се правят на принципа: Защо трябва да е просто, като може да е сложно?! Или може би целта е точно такава: електората умишлено да се вкарва в заблуждение, а “знаещите” да си пълнят джобовете.

От дълги години Русия чества 7-ми ноември, бивш Ден на Великата октомврийска социалистическа революция като Ден на националното помирение. Не е ли време и ние да се помирим в името на българския гражданин, за да не гледа непрекъснато към подредения запад?

            Като се замисли човек, не трябва толкова много:

- лобистите и притежателите на акции, най-после, да излязат на светло;

- проблемите на българските граждани да не се гледат в Народното събрание на парче, а комплексно;

- да се доближат до обща позиция битовите и икономическите интереси;

- да е обяснено на всички, че всяко нещо си има цена и то не може да струва по-малко от себестойността му към дадения момент;

- да се обясни на борещите се за власт, че икономическите интереси на страната нямат цвят и посока и по-важно е да се спазва принципа “Печеля-печелиш” и т.н.

            Списъкът може да бъде продължен с множество пожелания, но трябва да е ясно, че решените набързо и проформа проблеми се връщат след време с удвоена сила.

Когато бях малък прочетох една книга от немски автор “Добре замисленото е наполовина решено”. От години я препоръчвам на всички политици, приятели и “експерти”, с които съм говорил. Мислите ли, че някой се поинтересува от нея?

Познахте – не! Затова много често изпадат в положението: Да му имам акъла на българина, ама на другия ден!

Русчо Янков