Уважаеми колеги,
Приложено ви изпращам наше становище, публикувано на страницата на
Европейското ядрено дружество през 2008 година. Моят въпрос е: Стоим ли, като неправителствена
организация, все още зад него или се огъваме като тръстика на вятър пред
интересите на този или онзи политик, премиер, или олигарх?
За изразената си лична позиция по идеята на Атака, за рестарт на 3-ти и
4-и блок, получих доста мнения с похвали и критики. Благодаря на всички, които
се отзоваха.
За съжаление, в хода на дискусията, чух и доста непрофесионални
изказвания от хора, които смятах за професионалисти в областта. Честно казано,
ставам малко злъчен, когато неспециалисти в дадена област, започнат да ми
обясняват, как нещо не може да стане. Така си мислеха и много от колегите през
април 1991-а, но чудото стана – само година-две по-късно пуснахме 1 и 2 блок с
приета дългосрочна програма за модернизация! А и преди това е ставало четири
пъти, макар и за по-дълго време/за всеки нов блок/.
Ще ми се да припомня, че по време на икономическата криза, 2009г. нашето
дружество, съвместно с Асоциацията за балканско сътрудничество изпрати писма за
разисквания по темата до ръководителите на Гърция, България, Европейския съюз и
Европейската комисия. Познайте кой не ни отговори? Познахте! Нашите велики
български политици, без да споменавам имена. Не защото са скептици, а защото ще
трябва да работят и то заедно на ползу роду. Представяте ли си орел, рак и щука
впрегнати в една каруца? Другите лица, в отговорите си, оставяха отворен
въпроса за преговори.
Ето някои от зададените въпроси по
време на дискусията за рестарт:
- Какво е състоянието на блоковете?
- Кой ще плати за нужната модернизация?
- Има ли квалифициран персонал?
- Кой ще гарантира, че блоковете могат да
работят отново – руснаците ли?
- Как ще оправдаем вече похарчените пари за
снемане от експлоатация на тези блокове,
кой ще ги върне на EBRD ?
- Как ще удължим срока им на експлоатация?
- Кой ще убеди членовете на ЕС да се съгласят
тези блокове да тръгнат пак ???...
Без да претендирам за изчерпателност
и прецизност, а базирайки се на опита си и на вече декларираното от колектива
на АЕЦ, реших да отговоря на въпросите в същия порядък и да осъвременя доколкото
мога информацията:
* Блокове 3 и 4 са със завършена програма за модернизация и с
консервирано основно оборудване. Лицензиите им за експлоатация изтекоха преди
една и три години, но сравнително лесно могат да получат ново разрешение за работа
за една кампания/поне единия от тях/.
* Парите за осигуряване на последваща замяна, при необходимост, на
оборудване с по-надеждно и за получаване на дългосрочна лицензия ще си ги
изкарат сами, защото себестойността на електроенергията, произведена от тях е
около 20-25 лева за МВтчас. Първото зареждане на един от блоковете, с
недостигнало необходимата дълбочина на изгаряне, налично ядрено гориво
гарантира работа от 5-6 месеца/много вероятно на по-ниска мощност от
номиналната/. Горивото за този тип реактори ще се произвежда поне още 40
години, т.к. АЕЦ”Моховце” сега се въвежда в експлоатация.
Ще са необходими пари за поддръжка и частична модернизация на КИП-а, но
те са малко над 20млн. лева на блок и то не веднага.
* Да, персонал все още има, макар и в по-напреднала възраст. Това,
еднозначно, гарантира по-високо ниво на безопасност. Ще е необходимо известно
дообучение и подготовка на тренажор, но това са отработени положения.
* По българското законодателство не е нужно някой да гарантира, че
блоковете могат да работят отново. Отговорността е на оператора на ядреното
съоръжение и е негова работа да докаже пред регулатора, че блоковете отговарят
на законовите изисквания за безопасност. Това вече сме го правили многократно.
Е, може да поискаме определена помощ срещу заплащане и тя няма да ни бъде
отказана. Моето мнение е, че на политиците непременно ще им се наложи да
поискат такава!
* В статията “Да подкрепим “Атака””
съм показал, че не България дължи нещо на ЕС, а ЕС на БГ. Фондът за подпомагане
на извеждането от експлоатация субсидира предимно програми за енергийна
ефективност, изграждане на хранилища за РАО и ОЯГ и подобряване качеството на
електроснабдяването. Преки инвестиции в извеждането на блоковете няма, ако не
се смятат заплатите на определен брой персонал и изработване на проекта за
извеждане от експлоатация, както и някои други проекти, парите от които се
върнаха основно в държавите на дарителите. Подобно е и равносметката между
разходите ни за съюза и ползата от него. Разходите си ги плащаме всяка година,
а за ползите попълваме куп документи и им се молим – европейска БЮРОКРАЦИЯ! Ако
добавим и нашата мудност....?!?
* Понятието “Удължаване срока на
експлоатация на блоковете”/да не се бърка с гаранционен срок или проектен срок/
няма аналог в използваните в ядрената област. То замества понятието “Управление
на ресурса на оборудването”, целта на което е икономически обосновано дългосрочно
използване на съществуващите мощности, при осигуряване на законовите изисквания
за безопасност. Ако трябва да сменим корпуса на реактора, почти сигурно е, че
няма да е изгодно, но по един парогенератор на 10 години е доказано изгодно - западняците
го правят редовно.
Като пример, как бихте отговорили на въпроса: Колко е експлоатационния
срок на вашия автомобил? Отговора знаем всички: Докато можете да го поддържате
така, че да отговаря на законовите изисквания за движение по пътищата. И вие
решавате, кога да си купите нов/стар/, кога да го спрете от движение, кога да
го продадете, или бракувате. Е, ако някой, междувременно, пожелае да ви
подари един по-добър автомобил и ви поиска само да платите разходите за
прехвърлянето на собствеността - няма да се откажете, нали?
* Когато преди време поздравих Румен Овчаров за професионалната и
държавническа позиция относно блоковете, няколко човека казаха: Хайде да
подкрепим, а други ме убеждаваха, че това е невъзможно. Моето мнение беше: В
политиката е възможно това, което е възможно към момента. В този смисъл, мисля
че сегашният момент, след седем години членство в Европейския съюз, е по-добър
и резултатът “ДА” е по-реален от онзи преди 5-6 години.
Просто, политиката трябва да следва икономическите закони и критерии, а
не обратно. Ако не си поискаш сам, никой нищо няма да ти даде, освен ако вече
умираш от глад. Но тогава ще е толкова, колкото да не умреш веднага. Така
пише и в Библията: Поискай си и ще ти дадат! Просто трябва да знаеш от кого,
кога и как да го поискаш.
Е, каква ще бъде нашата професионална
позиция, ако утре ни попитат можем ли да въведем в експлоатация блокове 3 и 4,
а защо не и 1 и 2 след време? Ще можем ли да я защитим?
С пожелания за повече оптимизъм
и вяра в собствените сили. Нека помним, че само лошите неща стават бързо, а
хубавите стават бавно, с много грижи и любов.
С уважение,
Русчо Янков, Зам. Председател на БЯД
Няма коментари:
Публикуване на коментар