Представиха книгата „Забравени герои“ в Роман

Народният представител от Врачанско Красимир Богданов представи книгата си „Забравени герои“ пред обществеността на гр. Роман. Събитието се състоя на 16 май в залата на Читалище “Христо Ботев – 1907“ и предизвика сериозен интерес. Сред гостите бяха кметът и представители на ръководството на общината, кметове на кметства, настоящи и бивши учители и директори на училища, историци, краеведи и общественици.

Биографични данни за Богданов представи г-жа Надежда Михайлова – библиотекар в читалището: „Авторът е роден през 1974 г. във Враца. Завършил е история във Великотърновския университет, със специализация „История на България“. От 2001 до 2011 години е преподавател по история в СОУ „Хр. Ботев“ гр. Враца. Автор е на десетки изследвания, посветени на миналото на България и на Врачанския край, публикувани в местната и централната преса и периодични издания. Статията му „Приносът на осетинците към освобождението на България“ е включена в годишника Известия на Южно-осетинския национален институт по история. Праз годините се включва активно в редица обществени инициативи в областта на културата, опазването и популяризирането на културно-историческото наследство. Богданов е патрон на първата в страната Програма за патриотично възпитание на подрастващите, която се осъществява за пета поредна години във Врчанска област. Член е на управителния съвет на Клуба на дейците на културата – Враца. Книгата „Забравени герои“ беше отпечатана в края на 2015 г. със съдействието на издателя Иво Йорданов. Тя представлява сборник със статии, публикувни в местните медии през последните години. Плод е на множество изследвания, цитати от различни източници и документи, авторски търсения“.

Богданов представи причините, които са го мотивирали да напише тази книга: „Да отговорим на нуждата от популяризиране на големите, за съжаление позабравени личности, допринесли за историческото, културното и политическото развитие на Врачанския край. Книгата е насочена към подрастващите, които сега се сблъскват с имената на Димитраки Хаджитошев, Никола Войводов, Давид Тодоров, Стефанаки Савов, професорите Андрей Николов и Димитър Йоцов, имена, отдавна утвърдили се в националната памет на българина.

Целта също е, да се даде повече информация за личности, които са напълно непознати на широката общественост – участникът във Велчовата завера Иванаки Кюркчи, опълченецът Кръстю Беляков, революционерите Александър Илиев и Костурската Райна княгиня Маслина Грънчарова, поручиците Ангел Янчев и Кръстьо Чернев.

Статиите са насочени и към тези, които принизяват ролята на Врачанско в освободителните борби, следосвобожденското развитие на България и нейните културни достижения. Тя търси историческата истина и реабилитацията на нашия регион. Трябва ясно да се каже, че това, което бяха Централна България и Тракия в последните години на робството, беше Северозапада от края на седемнадесетото до средата деветнадесетото столетие. Тук работиха големи книжовни и просветни дейци – поп Тодор Врачански, монахът Рафаил, Йован Раич, Гавраил Бистричанин. Тук, въпреки несгодите, апостолства Св. Софроний епископ Врачански. Той вдъхнови много свой последователи, които издигнаха Враца, като своеобразен център на българщината в първата четвърт на XIX век. От тук започнаха мисиите на първия български дипломат Иван Замбин и на Атанас Некович. Замогналият се балкански градец, роди многолюдната фамилия на хаджи Тошо Ценов, сред която се откроява исполинската фигура на Димитраки Хаджитошев - човекът дръзнал пръв от всички българи да се изправи срещу мощта и коварството на Цариградската фанариотска патриаршия, открил първото в цяло Българско школо през 1822г., ръководено от панчевския учител Константин Огнянович. Малко известно е, че Димитраки организира мащабна подготовка за въстание в България и само преждевременното му залавяне и екзекуция от турските власти, лишава българите от своя некоронован княз.

Революционните идеи, посети от Левски през лятото на 1872г. из цяло Врачанско, дават своите плодове. Именно Враца е определена за един от центровете на Априлското въстание. Факт е, че дейността на Гюргевският комитет на апостолите и Ботевата чета в значителна степен са подпомогнати финансово именно от Врачанския революционен комитет. И ако Враца не въстана, това се дължи на редица организационни и тактически грешки на главните ръководители на окръга.

Паметта към Ботев и неговата славна чета, тук се е превърнала в своеобразен култ. Неслучайно, врачани инициират построяването на първият в България склуптурно-архитектурен паметник за български герой и то именно на войводата.

Небезразлични остават врачани и към освободителното движение на македонските и тракийските българи. Сам апостолът на Македония Гоце Делчев води кореспонденция с врачанските революционери.  Стефанаки Савов участва активно в работата на Върховния македоно-одрински комитет. Александър Илиев, Гено Димитров, Кръстю Българията и Маслина Грънчарова, отдават живота за свободата на поробените ни братя.

Стотици са врачаните, участвали във войните за национално обединение и окичили със слава щиковете на 35 –ти пехотен и 2 – ри артилерийски полкове.  Подвигът на малкопознатите поручици Ангел Янчев и Кръстю Чернев е съизмерим с най – бляскавите български военни постижения. Невинните жертви на англо-американската бомбардировка от 24 януари 1944г. все още търсят своя покой. В знак на почит, днес и в най-малкото селце в региона, се белее паметник на гордите врачанци, загинали в името на родината.

Паметта на нашите предци ни задължава, да помним делото им, да пазим имената им чисти, и така да ги предадем на бъдещите поколения. За да я има България“, завърши Богданов.

Прочетена беше статията за родения в с. Струпец, община Роман Гено Димитров – подофицер в българската армия, войвода на ВМОРО, загинал геройски заедно с цялата си чета при с. Карбинци, Щипско през 1903г.

Почитателите на историческото четиво поставиха много въпроси, свързани с миналото на Врачанско, с учебниците по история и безразсъдните формулировки на термина „турско робство“, с реализацията на „Патриотичната програма“ в областта. Всеки желаещ, получи екземпляр от книгата „Забравени герои“ с посвещение от автора.