Рилският
отшелник-пустинник Иван е канонизиран за светец от официалната църква в
българската средновековна държава, а всенародната любов и почит през вековете
му отреждат най-високо място в националния пантеон – мястото на духовен водач и
небесен пастир на българите. Така той е сред онези най-свидни знаци, чрез които
се именува и мисли България и българското днес. Той е светият отшелник, отдал
се на Бога чудо-творец, но и нашият отец – учител и душо-лечител-спасител.
Личността, делата и паметта за него са част от историята и битието на държавата
ни, но и част от българския мит. Неговите образи - на историческо лице,
легендарен герой и светец - битуват
неразделно в паметта и сърцата на българите столетия като пръв символ на
българската святост.
Основни
източници за живота и дейността на свети Иван Рилски са неговите жития;
службите и похвалите; „Заветът” (сочен за един от най-важните източници, но
споровете за неговата автентичност не са разрешени); както и множеството
легенди и предания (Дуйчев: 1947).
Роден е
вероятно през 876 г.
в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. (в най-ново време дата 18 август също е оспорвана). Живее
по времето на княз Борис-Михаил Покръстител, княз Владимир-Расате, цар Симеон I Велики и на цар Петър I. Времето на новопокръстена България, на
славянската мисия на Кирило-Методиевите ученици, на „Златния век” на
българската средновековна държава, но и на вътрешни борби през втората половина
на Х в, на ересите – павликянството и богомилството. До двадесет и пет годишна
възраст е пастир. На тази възраст загубва родителите си и след пророчески сън
раздава на бедните своето наследство, решил да се отдели от светския живот.
Силното му желание да се посвети на Бога го отвежда в манастира „Св.
Димитър”, под връх Руен
при Бобошево във Влахина планина, където придобива богословско образование и получава
духовнически сан.
Приел
монашество, той се отдава на пост и молитва и тръгва по трудния път на
отшелничеството като се установява първоначално
недалеч от родното си село, за кратко в Земен, във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина
Рила,
където след време е основан едноименния манастир. Там извършва множество
чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му на
смирен мъдрец, лечител и чудотворец се разнася бързо и достига до самия цар
Петър. И до днес е жива легендата за това как царят преминава 120 километровия
път от Средец за да се срещне със светеца. Сюжетът е познат от житията на св.
Иван Рилски (Народното житие и житието на Патриарх Евтимий), както и от
множеството легенди за светия Иван. Коментар откриваме и в неговия Завет. Иван
Вазов преразказва епизода на срещата в пътеписа „Великата рилска пустиня” така,
както е предаден в житията, като допълва разказа с легендарни елементи. „Цар Петър,
който е бил съвременник на рилския чудотворец, като се намирал случайно в
София, добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме
благословията му. С тая цел той се запътил с многобройна свита към рилските
дълбоки усои, дето живял в пещерата си светецът. Но непроходимостта на горите и
несигурността на местата го направили да се откаже да проникне до тогова
последният. Тогава царят възлязъл на кон от другата страна на един южен връх
(Царев връх), та поне оттам да види светеца или жилището му. Предизвестен за
това царско далеко посещение, св. Иван излязъл на скалата над пещерата си и
наклал огъня. Царят познал по дима, че там е светецът, и свалил короната си и
коленичил. Св. Иван тогава го благословил. И оттогава върхът, на който е стоял
царят, се нарекъл Царев връх. Тая сцена се възпроизвежда и в наивните
изображения на рилските щамби. …Мястото, гдето е коленичил цар Петър, и сега се
познава: две трапчинки са останали там от коленете и там трева вече не никне. А
дето си бил сложил короната цар Петър, винаги расте венец от перуники колкото
тръкалото…” (Вазов 1956).
Известно е, че
Рилският светец създава духовна школа. Негови сподвижници и съмишленици са
Прохор Пчински, Гаврил Лесновски, Йоаким (Яким) Осоговси и Йоаникий Девически.
Славата му се разнася далеч от Рила
планина, из пределите не само на България, но и на Европа. След смъртта му през 946 г. светецът е погребан
близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това мощите му са
пренесени в град Средец, днешна София.
Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран.
Византийският писател Георги
Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват
византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на
поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом).
Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е
известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване.
След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се
възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1186 г. унгарците връщат
мощите на светеца в България – в Средец.
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново.
Тук мощите на светеца пребивават близо три века. През 1469 г., след като
получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на
светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
Култът към
светеца, обогатен и доразвит от Търновската патриаршия, надхвърля пределите на
средновековна България – прониква в Сърбия, Влашко, Молдова, Света Гора
Атонска, Русия. На свети Иван Рилски са посветени множество творби. Познати са
и негови гръцки жития, повлияни от култа към него на остров Атон и самите
гръцки земи. Той се слави в манастира
„Кехровуни” на остров Тинос. Там се пази дясната ръка на рилския светец. В
Русия българският светец става известен през ХІІІ-ХІV в., когато се превръща в
патрон на град Рилск.
В най-новата
история на Българската православно църква свидетелствата за почитта към светеца
и нетленните му мощи са също многобройни. На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на
Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измолва частица от мощите
на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир -
пископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително
тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града. На 1 юли 2010 г. частица от светите
мощи от Рилския манастир е пренесена тържествено в Чипровския манастир, който
също е основан през Х в. най-вероятно от ученици на светеца и носи неговото име
– „Св. Иван Рилски”.
В нашата
традиция светецът е приеман за първия български отшелник. „Отшелническият
подвиг на св. Иван е застъпничество пред Бога на наскоро покръстените българи,
изкупление на греховете на целия човешки род…” (Павлов 2008: 11) Основният му
празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври (свърза с пренасяне на мощите от Търново в
Средец). Храмов празник на Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти)-
Касинец” във Врачанска епархия.
Калина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар