Курбанът на Голяма Богородица в Бистрешкия манастир

 Всяка година курбанът на Голяма Богородица събира хора от всички околни села и от град Враца в Бистрешкия манастир. Традицията не прекъсва и през втората половина н ХХ век – подготовка започва седмица преди това, а в деня на празника цели семейства пеш или с каруци изкачват стръмните пътеки към светата обител. Общата трапеза някога редели край църквата, а празникът завършвал чак долу при манастирските градини с раздумка между моми и ергени. В началото на нашия век основни организатори са читалищата и инициативните комитети от Бистрец, Кулата и Бели Извор.

Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец”  е разположен е на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор, наречена от местните Голямата пещера. На северната й стена неизвестен зограф изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Над тази пещера, в същия скален венец, е пещерата Постницата. Разположена е също върху отвесна скала и до там се стига изключително трудно без помощта на стълба. В нея на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена (вероятно по-късно) миниатюрна църквичка. Според легендите това е най-старата част на манастира – тук живял четирийсет дни в пост и молитви Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато той тръгнал към Рила планина. Постницата е уникална за нашите земи.

Бистрешкият манастир „Св. Йоан Богослов” е наричан още „Св. Йоан Касинец”, защото се намира в близост до местността Касината, „Св. Иван Пусти” и „Св. Иван Рилски”, свързани с легендите за свети Иван Рилски Пустинножител. В надпис от ХVІ век е упоменат като “Иван Касинец”, в документ от ХVІІІ в. – като “Св. Йоан Богослов”, а в статистически списък от 1860 г., изготвен от Врачанския владика Доротей – като Бистрецки манастир “Св. Йоан Рилски”. Това показва, че през Възраждането вече е носел името на  Рилския светец.

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Тази по-стара църква може би е принадлежала на селище към крепостта. Върху варовата мазилка на църковния храм личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ в., от ХVІ в. и 1867 г. През XVII в. в манастира процъфтява занаятчийството – известната златарска работилница, която е във връзка с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Запазени са също и художествено украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие - истински шедьовър на българското средновековно калиграфско и приложно изкуство. В манастира „Св. Иван Касинец” се е намирала и една от първите по нашите земи меднощампарски работилници. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в Историческия музей във Враца.

            Въпреки че е един от най-малките манастири във Врачанската епархия, зиме и лете той е обект за посещение от стотици поклонници през всички времена, откакто го има. Значителен принос за все по-голямата му популярност в началото на ХХ в. имат врачанските туристи. След учредяване на туристическото дружество през 1900 г., пътят до Касината става един от любимите маршрути за членовете му и за техните гости. При възобновяването на манастирския комплекс на 16 септември 1928 г. той е осветен с името „Св. Иван Рилски”, а през 2008 г. светата обител е преосветена от Врачанския митрополит Калиник.

 Калина Тодорова