Свети
Георги е най-почитаният светец от народа ни. Навярно защото, според редица
изследователи, той онаследява черти на обичани и тачени по нашите земи древни
езически божества: гръмовержеца Зевс, Тракийския конник, Дионисий, славянския
Перун, бога на прабългарите - Тангра. Култът към него обединява представи и
обредни практики, свързани с растежа, здравето, плодородието и брака. В
народната представа светецът е непобедим юнак-змееборец на бял кон, със златни
дрехи, могъщ гръмовержец. Той убива „сура ламя с три глави” и потичат трите
митични реки на плодородието: мляко, вино и жито, освобождава “три синджира
роби”; слиза в “долно поле” при свети Петър и “отключва” Черно море и “бял
Дунав”, та роса и дъжд да окъпят нивите, за да са пълни хамбарите и честити
стопаните. Покровител е на земеделците и пастирите - от “(х)убав ден -
Гергьовден” започва новата аграрна година. Покровител е на войните, смелите и
сърцатите.
На
Гергьовден празнуват всички, но овчарите са на особена почит. Голяма част от
обредите са свързани със стадата: извеждане на стадото на паша; доенето и
подсирването на млякото; обредното им вкусване, след като бъдат прекадени;
захранване на овцете и овчаря с обреден хляб. Най-чакани от всички в
семейството са традиционните практики около жертвата - агнето, което трябва да
се заколи в чест на светеца-покровител на стадата.
В
деня на неговия празник водата и “тревите” (билките) притежават, според
народната вяра, особена магическа сила. Това вярване е в основата на обредите,
свързани с животворната влага и магическите растения, целящи здраве и
плодовитост, прогонване на нечистите сили. Такива са ходенето в гората за
гергевка, лапад, млечка и други “чудни” треви, обредното кичене с венци,
обредното кичене на порти и врати с клонки от плодни и “здрави” дръвчета или
други билки, къпането при изгрев слънце в роса, събирането и сушенето на
лековити билки, поливането с отвари от тях. Извършват се преди всичко от
младите - момите, ергените, децата. Но на много места и по-възрастни жени
събират билки, а болните се поливат с отвари и се къпят в роса, с надежда за
изцеление.
Рано сутрин, преди изгрев
слънце, моми и ергени, пък и деца, ходят в гората за лапад, гергевка и цветя.
Връщат се боси „по роса – за здраве”. От донесените цветя момите правят китки и
вият венци. Най-хубавите се поставят на главата на черноок момък и черноока
мома, за да са вакли агънцата и да са поравно - мъжки и женски. На портите
поставят букови и крушови клони, с такива клони украсяват и кошарите - това са
“здрави” дървета – да носят здраве на стадото. В Крушовица на първата обягнена
овца поставят венец от къпина, за да е дълга млечната струя, от гергьовка - да
е гъста вълната, от здравец - да е здраво агнето.
Венчето за агнето момите
изплитат от гергевка с червен конец, но на много места в него вплитат и други цветя,
билки, здравец или цъфнали клонки от „родовити” дървета или храсти: дюла,
къпина. С „магични” треви или клонки от “здрави” и „родовити” дървета се
обкичват портите на домовете и дворовете, овчарската кошара: в Хърлец и
Софрониево с млечка - „за да са млечни овцете”, в Люти дол - със здравец,
в Криводол – с клонки от глог и круша, в Зверино - с клонки от
“родовити” дървета, в Крушовица - с букови и крушови клонки.
Освен ходенето в гората за лапад, гергевка и цветя, рано
в зори, при изгрев слънце на Гергьовден се извършват още два обичая: къпането в
роса и брането на билки. Смята се, че росата на този ден съдържа особена
магическа сила. Така е и с билките. Момите и момците “по роса” боси се връщат
от гората за здраве, за здраве в много села се къпят в роса. В Крива бара всеки
баща рано сутрин отвежда своите момченца на полето, “съблича ги голи и ги
хвърля и въргаля” в росните ниви. Момите пък събират в паничка роса и с нея се
мият - да са здрави и хубави. Във Фурен
при изгрев слънце голи се въргалят в росата на овесена нива „за от шуга, за от
краста”.
Иван
Глога, прочутият лечител от Еница, „унищожител на плътеници и болести”, срещу
Гергьовден, Великден и Спасовден “поливал” за здраве. Наследниците му си
спомнят една негова препоръка за събиране на билки – на Гергьовден, „който е
мераклия”, намира поляна с разцъфнали треви, ляга по корем, с разперени ръце и
ги омачква. След това ги обира, суши, вари и се полива.
На много места жените берат
билки, докато са още росни и ги сушат за различни лекове през годината,
вярвайки, че набрани на този ден, те са особено лековити.
Друго
вярване е (Баурене, Ракево, Горно Пещене), че на Гергьовден за пръв път се къпе
мечката след зимния сън и щом „разтръси руно у водата”, тя вече е „добра” и
хората също могат да се къпят. До този ден не се позволява къпането в реката. А
на празника да се окъпеш - „здрав ше си, силен ше си”.
Калина Тодорова – отдел „Краезание”
Няма коментари:
Публикуване на коментар