Дай, Боже, да заговеем по живо, по здраво…

Сирни заговезни, Сирница, Запостение - денят е наречен „Прошка” и искането и даването на прошка е един от основните обреди, съпътстващи празника. И тъй като кръстникът е основен персонаж, свързан със семейната обредност – първо с кръстника и кръстницата се „опрощава” младото семейство. Пред обредната трапеза кръстникът благославя новобрачната двойка с бъклица в ръка: „Бог да прощава! И дай, Боже, да заговеем по живо, по здраво. Да дочакаме Великден с шарените яйца, Свети Георги - с ваклите ягънца, Свети Петър - с тежкото жито, Свети Илия - с едрите масуре (кулени), Свети Архангел - с белия кожух, Свети Никола - с мрената риба, Свети Иван - с младото гоське!” След туй всички се гощават. Трапезата не се вдига до вечерта.

Привечер младите се прощават със своите родители – гостуват първо у едните, после у другите и ако имат по-стари братя и сестри - и у тях, „та им целуват ръка за прошка”.

Децата с нетърпение очакват вдигането на трапезата, за да „люлят яйцата”. На края на дълъг конец, окачен на тавана, се връзва сварено обелено яйце, бащата го завърта, а децата са клекнали в кръг, с ръце отзад. Всяко се мъчи да налапа яйцето, без да си помага с ръце. Който го налапа, късметът и здравето са за него през годината. След яйцето на конеца се връзва залче от баницата, а най-подир - халвата. Накрая конецът се запалва, за да изгори. Вярва се, че ако изгори целият, късметът ще споходи дома. В Паволче люлеят небелено яйце, завързано с бял и червен конец. В Хубавене след яйцата, баницата и халвата, задължително се връзва и жив въглен със забодена в него игла-губерка. Тези, които го люлеят, трябва да духат върху него, та да го разгарят, „да стои червен, та червено да е житото”, което ще съберат стопаните от нивите през идното лято. В Бистрец, когато бабата вземе парче от баницата, слага в него жив въглен - да угасне. След това завързва парчето на конеца и децата го люлеят, но не го лапат. Сетне бабата го вдига на най-високата полица в къщата. От него се поставя в кърмилката на стоката за здраве, дава се като лек от шап и други болести през годината.

Празникът в народния календар се свързва с началото на пролетта и новата селскостопанска година - богатата му обредност цели осигуряване на бъдещо благополучие, здраве и плодородие. Слънчевата символика - огънят и магическите практики, свързани с него, са характерни за празнуването на Сирница и във Врачанско.
Този ден, като започне да се смрачава, във всеки двор се пали огън от слама, ластуне и от боклука, събран след като стопаните обредно са изчистили дворовете. Най-смелите прескачат огъня за здраве, маскират се и така гостуват у съседите.
Обичаят да се палят и прескачат големи обредни огньове, с които да се изгонят болестите и всяко зло, се нарича в Ботунския край Палалия.

В много села е разпространен обичаят ергените „да въртят запалени кошерища, за да се въдят пчелите”. В Кунино въртенето е придружено с виковете „аралия-паралия”. В Руска Бяла, освен че въртят запалените кошерища, ергените и тичат с тях из улиците. В Бистрец ергените въртят орляци.

Обредното люлеене е част от празника. Цялата Сирна неделя не се върши женска работа. Това е седмицата на въртежките и люлките. Деца, моми и ергени, понякога и възрастни, до късни вечери се люлеят и въртят.

В Баница е познат обичаят „Камила”. Камилата е фантастичен персонаж, направен от двама приведени ергени, заметнати с чували, с глава от конски череп и със звънец на шията. Обредната обиколка – „ред по ред” по домовете на „камилата” и нейния “„камилар”, е с цел прогонване на злото и обезпечаване на плодородие.

 Калина Тодорова – отдел „Краезнание”