Искам си във Франция!

Така “заплака” автомобилът ми “Пежо”, когато стъпих на пътя Видин – Лом, след Добри дол и оставих там част от пластмасовите му кори, защитаващи го от корозия. Със сигурност беше прав, след като беше изминал, безпроблемно, 6500 км по пътищата на Европа. Това ме накара да се замисля:

Защо все у нас е така? Защо, даже, в Румъния не е така?

Макар на пръв поглед да си приличаме, в северната ни съседка, много неща не са така:

-          пътищата са сравнително добри, а там където не са, вече се ремонтират, с необходимото качество;

-           наклонът на пътя е спазен и когато вали дъжд не се образуват локви;

-          тревата край пътя е окосена и канавките са почистени;

-          дърветата и храстите са подрязани, така че да не се удрят в каросериите на камионите;

-          в населените места има навсякъде маркировка;

-          всички плакати и агитационни материали за предстоящите избори за Европейски парламент бяха разлепени само на определените места;

-          в селата рядко се виждат обезлюдени къщи, а по улиците им се виждат много деца и се чуват радостните им възгласи;

-          и там се работи по “водния цикъл”, но пътищата са маркирани и обозначени;

-          старите междуселищни комуникации са оставени на доизживяване, но също като и запустелите къщи не са подложени на разграбване;

-          по лицата на хората личи “вярата в утрешния ден”;

-          и още много неща не са така...

Нямам еднозначен отговор за тези различия, но в главата ми непрекъснато се въртят едни мисли: дали у нас това не се дължи на разрушена държавност, на размита отговорност, на неправилно използване на човешките ресурси, на неправилна регионална и социална политика и още много “дали”?

Докато си задавам тези въпроси, природата вече отнема част от скоро ремонтирания път Мизия - Оряхово, вследствие  пренасочване на тировете през Дунав мост – 2, а дупките на околовръстния път на Козлодуй и на този до Лом стават все повече и по-големи поради засиления трафик.

Дали пък отговора не трябва да се търси в астрологията: Министър-председател на Румъния е Виктор Понта/името Виктор означава Победител/?!  Вероятността за вярност на предположението се засилва от съвпадението с името на ръководителя на съседната на Румъния държава - Унгария, доста по-напреднала от нашата, който също е Виктор, само че Орбан. Дали да не си потърсим Виктор по нашите земи, а ако не намерим, да си го отгледаме от малък? Колко му е, да почакаме още малко?

Вече 25 години се опитваме да станем като онези “богоизбрани” държави, с който, в много малка степен, ни свързват бит, дух и култура, а в по-голяма историята на войните и асфалтовите пътища на търговците. За онези, оттатък Атлантика, ако изобщо са чували за нас,  май сме само някаква си територия за експерименти.

Дали не трябва, по-често да общуваме със съседните държави и да се учим един от друг, защото не само границите ни са общи?

Кой да ти каже?

Русчо Янков