ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЕНИ

Русчо Янков - заместник-председател на 
Българското ядрено дружество

            Става дума за избраните подходи за управление на радиоактивни отпадъци /РАО/, за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения /ИЕ/ и свързаните с тях фондове.

Кратка история:

Фондовете за управление на РАО и ИЕ бяха създадени през 1999 година с промени в тогава действащия Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели. Предпоставка за  това беше необходимостта от финансиране на тези дейности, свързани с предстоящото извеждане от експлоатация на блокове 1-4 в АЕЦ “Козлодуй”.

През 2002 година бе приет нов Закон за безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИАЕ/, в който бе заложено създаването на Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци /ДПРАО/.  Предприятието бе създадено през 2004 година на основата на ПРАО – предприятие за РАО в АЕЦ”Козлодуй” и на хранилището за РАО в Нови хан, което тогава беше структура в рамките на Българската академия на науките /БАН/.

Първата стратегия за управление на РАО в България бе приета през 2004 година, с което се постави началото на официалната българска политика в тази област. Тази стратегия беше силово наложена от експертите на енергийното министерство и не отчете забележките, които отправиха експертите на Българското ядрено дружество/БЯД/. Наложи се, за по-голяма убедителност, експертите на БЯД да разработят и изпратят в Министерството на енергетиката собствен вариант на стратегия. С нея се направи опит за една чисто българска позиция по тези въпроси, за съжаление неуспешен.

Особена роля, объркваща окончателно дейностите, оказа подписаното споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие и създаване на фонд за подпомагане на извеждането на АЕЦ “Козлодуй”. С част от тези средства беше финансирана стратегията за извеждане от експлоатация на 1-4 блок, която, в общи линии, включваше отложен демонтаж на съоръженията и довеждане на площадката до състояние, наречено “зелена поляна”.

Доколкото светът няма събран достатъчно опит в извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, беше използван немският опит от Грейсвалд, струващ на Германия над 10 милиарда марки до 1999 година/средства, с които по това време можеха да се построят 3-4 ядрени блока с мощност по 1000 МВт/.

За никой не е тайна, че това беше чисто политическо решение, с цел унищожаване на руското влияние в страната. За съжаление, данните показват, че политическите решения струват на държавите доста по-скъпо от нормалните инженерни и експертни решения. За сравнение ще посоча, че блокове 1 и 2 от типа ВВЕР на Нововоронежката АЕЦ/165 и 210 МВт/ дълги години стояха непокътнати и бяха добра база за набиране на опит в експлоатацията, усъвършенстване на оборудването и извеждането от експлоатация.

Като допълнение на неадекватната политика в областта, малко преди приемането на България в европейския съюз/лятото на 2006/, беше променена стратегията за извеждане на блокове 1 и 2 в такава с  ускорен демонтаж на съоръженията.

Кое наложи това?

Историята мълчи, но фактите сочат, че някои току-що прохождащи политици се напъваха да ги пускат като дойдат на власт. Така цената за поддържане на съоръженията от 80 млн. евро до 2030 година изведнъж порасна на 1200 млн. евро до 2020 година. По голямата част от тях са от създадените фондове и от държавния бюджет на страната.

За мнозинството, необвързани политически и икономически,  специалисти по ядрена безопасност и радиационна защита остава непонятно, защо трябва да бъде разрушена естествената радиационна защита на съоръженията и те да бъдат разхвърлени в различни хранилища за РАО, които и в най-добрия случай нямат по-добра от съществуващите системи за локализация, експлоатация  и физическа защита.

Като продължение на недалновидната политика в областта беше взето решение блокове 1-4 да бъдат прехвърлени за управление на ДПРАО. За целта й беше даден статут на втора експлоатираща организация, с което действие държавата изцяло пое отговорността за по-нататъшната съдба на блоковете. Това е прецедент в световната практика, причините за който не бяха обявени в общественото пространство. С това си действие държавата, де факто,  придоби статут на експлоатираща организация.

Интересно, дали по същия начин щяха да постъпят правителствата, ако централата беше собственост на частни инвеститори?

Съгласно документите на Международната агенция по атомна енергия/МААЕ/, експлоатиращата организация е отговорна за избора на проекта и лицензирането му, въвеждането в експлоатация, нормалната експлоатация и извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения. За целта тя трябва да осигури средства за всеки един етап от живота на съоръжението/в случая атомна електроцентрала/. Тя е тази, която най-добре познава проекта на централата и нейното оборудване и в чието задължение е изготвянето на проект за извеждане от експлоатация / по ЗБИАЕ следва да го има още в проекта за нова ядрена централа /.

Следващото неразбираемо действие на българското правителство беше да приеме, почти тайно,  нова стратегия за управление на РАО в края на 2009 година, с която да узакони вече направените промени и на базата, на която блокове 1-4 вече са обявени за РАО. Възникват въпросите: Случайно или с умисъл площадката на АЕЦ “Козлодуй”  се превръща в хранилище за РАО? Какво бъдеще е отредено на блокове 5 и 6?

Въпросите възникват спонтанно, но те се базират на факта, че едва около 20 % от сградите и съоръженията на спрените блокове са радиоактивен отпадък или не могат да бъдат освободени по законовия ред като такъв. В допълнение на площадката вече е утвърдено изграждането на национално хранилище за ниско и средно активни РАО. Средствата за всички тези дейности се набират от произведената  електроенергия от блокове 5 и 6. Какво ще стане, ако те спрат да произвеждат/причина могат да бъдат и форсмажорни обстоятелства/?  Законът регламентира поемането на недостига от държавния бюджет.

Възникват следните въпроси:

Толкова ли сме богати?

Умеем ли да извличаме поуки от собствените си грешки и не е ли време за адекватен технико -икономически анализ и промени в областта?

Има ли сили българското общество да се обедини за защита на интересите си в ядрената област като стъпало към успеха и на други високи технологии?

            Тези въпроси нямат еднозначни отговори. Те следва да се поставят на обсъждане от цялото общество, защото на него сега е прехвърлена отговорността. Това още веднъж показва, че на ниво държава показваме не достатъчна зрялост да експлоатираме ядрена енергетика. Тази беше и основната причина за натиска на Европейската комисия да бъдат спрени блокове 1-4, макар и да няма официално решение за това.