Върху света земя…

На 24 юни Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча” чества храмов празник

      Красиви каменни зидове с четири големи и две малки порти опасват светата обител, разположена в китна низина до с. Градешница, Врачанско. Двуетажните жилищни постройки са издигнати през 1865 г. и са свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис "Св. Иван Рилски". Църквата в Градешкия манастир е построена през 1861 г. и представлява каменна, еднокоробна базилика с двускатен покрив, завършващ с тристепенен каменен фриз. Предполага се, че днешната църква е изградена върху основите на стар храм. На втория етаж на жилищната сграда в е вграден параклисът "Св. Иван Рилски", открит през 1865 г. Интересни каменни релефи с охранителна функция са разположени над входната врата на манастира – светците Константин и Елена, държащи разпятието, двуглав орел (за съжаление силно повреден от иманярски набези), около прозорците на църквата – архангел Михаил и други охранителни типажи, по каменния кръст върху храма – разпънатия Христос в народно-наивиситичен стил, охраняван от две стилизирани лами.

Както множество църкви и манастири, построени върху или до стари езически светилища, Градешкият манастир е съграден върху „света земя”. Възникването му се свързва с късноримската и раннобългарска крепост в близката местност Калето, съществувала до началото на ХІI-и век - преди поробването ни от Византия - и със средновековното селище „Селището” и неговия некропол, продължило да съществува и по времето на Втората българска държава.

            Историческите извори от ХVІ век са любопитна сбирка от документи, отнасящи се до развитието на северозападните български земи, от която черпим ценни данни и за миналото на светата обител. Във военни дневници и документи от този период, описващи боевете на влашкия войвода Михаил Витязул срещу турците през зимата на 1594-1595 г., се споменава, че по българските земи на юг от река Дунав били разрушени над 2000 селища. Тогава били опожарени Черепишкият, Струпецкият и Градешкият манастир.

            След признаването на християните за равноправни поданици на султана два века по-късно започва възстановяването на множество църкви и манастири. Вероятно тогава е възстановен и Градешкият манастир – сигурни данни, за това че той е действащ има от началото на ХІХ век.

            Легендите ни връщат назад към времето, когато манастирът е подложен на  съдбовни изпитания -  в „кърджалийското зло”, когато е пален и разрушаван, монасите – жестоко изгаряни, посичани и гонени.

            ...Някога, още през турско робство, върху стръмния десен бряг на река Огоста в местността Кръното е имало стар манастир. Мястото и сега там се нарича „Пустият манастир”.

Кърджалии вилнеели по тези места - палели, плячкосвали и грабели. При едно свое нападение те опожарили манастира и избили обитателите му. Останал жив само един калугер, който тръгнал нагоре през гората. Вървейки, стигнал до оброчен камък. На това място той си направил колиба и заживял в нея като отшелник в пост и молитви, докато хората от близките села не научили за него. Не след дълго проправили пътека през гората и започнали да го посещават. Утешавал ги той, със своята мъдрост ги поучавал и им помагал  да се преборят с отчаянието и мъката, вдъхвал им вяра в Бога. Решили хората и на мястото на колибата построили църква – храм Божи, а сетне и манастир изградили. Оброчният камък, до който е изграден манастирът, е запазен и до сега. А тази история дълго време разказвал един от обитателите на новия манастир – Йеромонах Дионисий...

Следващото предание ни връща отново във времето черкезките и кърджалийски золуми…

Между 1821-1868 г. в приземието на североизточното крило на манастира имало килийно училище. В него се обучавали на четмо и писмо младежи и деца от околните села.  Широко разпространено сред местните е преданието за черкезко нападение над манастира, когато били избити всички деца и младежи в това училище. При ремонт на манастира през 70 г. на ХХ в. костите им са открити и препогребани близо до централния вход на манастира.

Друга легенда свързва възстановяването на опожарения манастир с Божията поличба. Когато брат и сестра – богобоязливи люде, добри християни, решили да го възстановят на същото място и повикали майстори, готови да започнат строежа, видели в небето над тях да кръжи орел. Направил няколко кръга и изведнъж стремглаво се спуснал надолу, грабнал една от шиндите и се издигнал високо. Направила пак няколко кръга птицата и полетяла на юг. Всички смаяни я проследили с поглед. Не след дълго орелът пуснал шиндата и тя паднала на мястото, дето е сега манастирът.

Решили хората, че това е Божия поличба и там, където паднала дъската, там изградили новия манастир.

Калина Тодорова