Благовестници

Според народните вярвания дойде ли Баба Марта, започват да долитат и прелетните птици. Около Младенци (9 март) от топлите страни се завръща щъркелът. Широко разпространено е вярването, че щъркелът и лястовицата са другари - заедно отлитат през есента и заедно се връщат през пролетта. Лястовицата отлита на Свети Илия и се връща на Благовец (25 март), когато започва да кука и кукувицата, а щъркелът тръгва на Свети Панталей и се връща на Младенци, но край Бяло море се чакат един други и политат заедно за топлите страни.

Щъркелът бива посрещнат от децата с радостни викове и наричания, често придружени с движения и мимики, напомнящи магически действия, чрез които се цели здраве и късмет през идното лято. В криводолското село Баурене щом видят щъркела, за да са „живи и здрави” през годината децата почват да бягат през полето, като весело наричат: „ Щрък клечи, аз фърча! Щрък клечи, аз фърча! Щрък клечи, аз фърча!..”.

В градешница пък като го видят, викат:

- Щръ-ко, мръ-ко,

тебе боли глава,

мене не-ма нищо!

И си слагат сламка зад ухото – да им е леко, да им спори работата през лятото.

В Бърдарски геран децата тичат и викат: „Щрък! Щрък по полени гази жито до колени!” - благопожелание за богата родитба през лятото, в Ракево “фърчат”- правят кръгообразни движения с ръцете, наподобяващи птичи полет, “та да са „фръкати, живи и здрави цело лето”. В Софрониево вярват, че когато за пръв път видиш щъркел и си в кола - цяла година ще си все на път.

По долитането на щъркела се гадае и за плодородието през годината: ако напролет първите долетели щаркели са с „вални” и изцапани криле – добре е за земезелците – плодородна и дъждовна ще е годината, няма да има суша. Мартеницата се носи, докато “видиш първия щъркел”. Тогава се сваля и се окачва на плодно дръвче или се носи до Младенци и се поставя под камък. Когато долети първият щъркел, вдига се камъкът и се гадае “каква стока ще се въди по буболечките под него”. Ако пък под камъка няма нищо - немотия чака стопаните.

Според нашите баби и дядовци, едни се търкалят да не ги боли кръста, когато видят за пръв път щъркел, други – като чуят най-напред да крякат жабите...

За връзката между щъркела и жабите ни разказва една легенда от Белослатинско – затова как щъркелът е станал от човек, който съгрешил пред Бога и Бог му наредил да изкачи със сандък на раменете една висока планина, като му заръчал да не отваря сандъка, додето стигне горе. Не се стърпял човекът, отворил сандъка и оттам наизлезли змии, гущери, жаби и се разпълзели по цялата земя. Тогава Господ го направил на щъркел и му обещал, че щом събере разпълзелите се животинки, пак ще го стори на човек. Затова щъркелът обикаля по блатата и горите – търси избягалите животинки...

Със щъркела и лястовицата са свързани още редица вярвания – гнездата им са свещени и не бива да се разрушават, защото ще сполети нещастие този, който е дръзнал да ги разтури. Щастие и сговор ще има в къща, на чиято стряха мътят лястовици.

Наричанията и гаданията не са свързани с точно определено място на действие (може и в гората, и на полето, и в селския двор, и на мегдана, и на улицата...) и време (календарно) – провеждат се тогава, когато се случи или по-точно се създаде необходимата за целта ситуация (когато долети първия щъркел например или когато чуеш за първи път през годината кукувицата). Освен вербалната магия – магия на словото, в много от тях откриваме народната вяра в сакралността и магическата сила на „първото” (характерна и за гаданията), като и връзката с инициалната магия – ритуалите, които съпровождат всяко начало, всяко първо действие (моментът на действие е определен от срещата за първи път с долитащите прелетни птици или цъфтежа на ранните пролетни цветя). Според народното схващане, чрез извършване на точно определени действия и изричане на съответната словесна формула, по пътя на магическото уподобяване може да се окаже влияние върху здравето, плодородието и живота на човека – имитативната магия е основна в тези случаи (имитиране летенето на щъркела, хвърляне на пръст в градината, имитирайки сеене при вида на първата лястовица, слагаш си сламка зад ухото, защото е лека, та да ти е леко през годината). Застъпено е вярването в магическата сила на земята и връзката между земята и здравето и силата на човека. 

 Калина Тодорова – Регионална библиотека „Хр. Ботев”