61 % от българите смятат, че държавата не ограничава монополите

61% от българите са неудовлетворени от политиката на държавата спрямо монополите, а 67,8% от хората искат финансов омбудсман да разглежда жалбите за нередности при договорите за финансови услуги. Това сочат резултатите от изследване на общественото мнение, представено в Пресклуба на БТА. Изследването е проведено в първата половина на месеца от агенция ЕСТАТ, по поръчка на Сдружение "България на гражданите”.

48 на сто от анкетираните заявяват, че правата им на потребители са били нарушавани през последните 12 месеца. Делът на тези, потърсили помощ от правозащитна организация, обаче, е едва 9,5 на сто. Най-слабо недоволство изследователите регистрират при възрастните хора над 60 години. Потребителите не познават и законите, защитаващи техните права. С нормативните документи са запознати едва 27,7 на сто от запитаните, като най-информирани са хората под 30 години. Секторът, който най-много нарушава правата на потребителите, е търговията - 23,9 на сто, следван от хранително-вкусовата промишленост - 19,7 на сто и мобилните оператори - 15,3 на сто. Близо две трети от запитаните са недоволни от държавната политика спрямо монополите, като най-критични са хората с висше образование, мениджърите и предприемачите. „Можем да говорим за отсъствие на държавна политика в тази област”, коментира резултатите Иво Желев от агенция ЕСТАТ. Сред българските потребители доминира мнението, че трябва да има финансов омбудсман - 67,8 на сто. Най-висок е делът на отговорилите утвърдително в София - 76 на сто. Проучването показва още, че нивото на информираност на българските потребители е критично ниско. Няма целенасочени усилия, които да информират и насочват потребителите да отстояват правата си.

Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“ коментира, че въпросът с монополите става все по-смущаващ, а решенията за регулирането са хаотични и се взимат ден за ден. „Неефективността в сферата на монополите се отразява на джоба на потребителите, на индустрията и съответно - на конкурентноспособността в цялата страна”, допълни Николов.

„Година след година в България продължаваме да отчитаме най-неудовлетворения и невярващ потребител в Европа”, каза на пресконференцията Меглена Кунева, председател на Сдружение „България на гражданите” и бивш еврокомисар по защитата на потребителите. Кунева цитира изследване на потребителските пазари на страните от ЕС. „В дъното сме по всички изследвани компоненти”, допълни тя.

„В рамките на Стратегия 2020 на ЕС са предвидени 175 млн. евро за Програма „Потребители”, съобщи още бившият еврокомисар. Тя призова правителството да направи необходимото за усвояване на дял от тези средства, като припомни, че българските потребителски организации не получават пари от държавата за дейността си. Меглена Кунева припомни, че по нейно предложение, в момента се обсъжда европейска директива, която да позволи потребителите да бъдат представлявани пред съдебни инстанции от представители на правозащитни и потребителски организации. „Така хората ще спрат да се страхуват, че няма да могат да отделят нужните пари, за да защитят правата си по съдебен път”, допълни Кунева.

„Трябват и реални мерки срещу монополите, особено в моменти на криза”, категорична бе председателят на Сдружение „България на гражданите”. Кунева изрази критика към работата на ДКЕВР и КЗК по отношение на регулирането на монополите в България. По думите й има политическа празнота в регулацията на този процес, а решението е в допускането на повече субекти на пазара и стимулиране на конкуренцията.

Меглена Кунева даде и конкретен пример за неефективна работа на администрацията. Тя посочи, че Съветът за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки към МС с 15 членуващи в него институции, не е провеждал заседание от години. „Събрали са се три пъти през 2006 година, т.е. има закон, но той е мъртъв. Потребителите алармират за проблимите си, но не получават политически отговор”, допълни Кунева.

Бившият еврокомисар припомни и отказа на ДКЕВР отпреди години да отнеме лиценза на едно от енергоразпределителните дружества, което ощетявало потребителите с тримесечните сметки за ток, с мотива, че хората в съответния район щели да останат без електричество. „Така, на практика, им се казва – можете да правите всичко”, коментира Кунева. По думите й, освен на монополите и картелите, ставаме свидетели и на съзнателното убиване на малките и средни предприятия и на земеделските ферми, пример за което са дърводобивът и събирането на скрап. „Монопол, картел, липса на пазарна среда, изтласкване от пазара на по-малките – това подготвя ужасяваща хранителна среда, в която не може да се вирее”, допълни Кунева и нарече такъв тип икономика – „командна”. Кунева разкритикува и начина, по който в момента се правят обществените поръчки, чрез които се утвърждава създаването на монополи. Като примери за монополи в страната даде "Лукойл", електроразпределителните и топлофикационни дружества.

На въпрос как оценява намеренията на правителството за действия срещу повишаването на цените, Кунева отговори: „Движим се след събитията. Изведнъж, около Великден, искаме всичко да се успокои с вълшебна пръчка. Пазарът или функционира цяла година, или не. Министърът на земеделието изброи странни мерки. Ефектът пак ще е този. Освен риторика против спекулата, тези мерки говорят, че пазарът е анемичен, слаб, несвободен, няма производство и не може да се бори. Виждам само реакция, а не обмислена, последователна политика”, заяви председателят на Сдружение „България на гражданите”.

„Нямам място в списъка от коалиционни партньори, които премиерът е изброил. Има политически картел, опозиция и управляващи са две страни на една и съща монета, аз не съм част от този картел и не искам да бъда”, коментира в отговор на въпрос Меглена Кунева.