Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца е новият дом на публикуваното и ръкописно наследство на Иван Остриков. Дъщерята на родения във Враца белетрист и драматург Христина Острикова дари на отдел „Краезнание” колекция от цени негови лични вещи, ръкописи, фотографии и книги с думите: „Баща ми е от тук и тук все още неговото име значи нещо.”
Иван Остриков е роден на 4 август 1929 г. в гр. Враца. Завършва право в СУ (1952) и икономика във ВИИ (1953). Работи като икономист и адвокат, редактор (1963/71) в сп. "Септември". От 1971 до 1980 е редактор в Българска кинематография - творчески колектив "Средец". Автор на белетристични и драматургични произведения за деца и възрастни - пиеси, родиопиеси, сценарии за телевизионни филми и новели, между които сборниците с разкази "Честност под наем", "Така изгарят диамантите", "Границите на любовта". Негови произведения са превеждани на руски, полски, чешки, унгарски и др. Сценарист на игралните филми "Необходимият грешник" (1071 г., реж. Борислав Шаралиев) и "Този истински мъж" (1975 г., реж. Ал. Обрешков). Пиесите му са поставяни на сцените на Софийски, Пловдивски, Варненски и Врачански драматичен театър, Театър 199.
„За един кратък живот малко неща ни се случват, над малко неща се замисляме и още по-малко чувстваме. Апелирам да повярвате на разказа ми, преди да ви се е случило същото.” - е мъдрият призив на един от героите му. Кръговратът на времето и неговата безбрежност - неопределимата и неразличима „ширина на океана” – „границите на любовта”… От „Честност под наем” до „Продадено небе” авторът ни дарява с един невероятен свят, сътворен от търсещото му перо и изпълнен с откровения, нескрити послания и „скрити тайнствени знаци” – белег за „истинската сладост на живота”.
Мястото на ръкописите и на книгите на един писател е в библиотеката – всеки може да се докосне до тях и отново, и отново докосвани от читателя да им се вдъхва живот. Наследила от баща си копнежа по белия лист и писаното слово, Христина Острикова сътрудничи на редица литературни периодични издания, автор е на два сборника с разкази. Може би затова сред мотивите й да дари семейните реликви на библиотеката във Враца са и желанието за личен принос към опазване и предаване на родното, истинското, неповторимото „бащино огнище” чрез образи на личности, история, бит, традиции и вярвания…, художествено слово! „За да не се разтворим безследно като капки в дъжда…” – обобщава поетично тя.
Калина Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар