Навършват се 40 години от кончината на Гунди и Котков

Спомени на Костадин Ив. Коцев

На 30 юни 2011 г. се навършат 40 години от трагичната кончина на Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков (Котето). Винаги ще помня датата 30 юни 1971 година.
Тогава бях учител по физическо възпитание, биология, химия и география в село Горно Пещене (Врачанско). Училищното отборче по футбол стана окръжен първенец. На 30 юни 1971 година играехме квалификационен мач за републиканско първенство с училище от гр. Тетевен на неутрален терен в гр. Червен бряг.
Съдийската бригада беше от София и на път за Червен бряг, минавайки през прохода Витиня, научава за катастрофата на Гунди и Котков. Когато ни съобщиха за смъртта на двамата футболисти, момчетата от двата отбора се разстроиха. За да се успокоят децата, мачът започна с голямо закъснение. Ние загубихме след изпълнение на дузпи и отпаднахме от понататъшно участие в турнира.
На следващата сутрин, учители по биология, тръгнахме с автобус от Враца на научна експедиция за флората и фауната на Югозападна България. Преминавайки през Ботевград, шофьорът спря пред пожарната, в чийто двор беше докарана катастрофиралата кола на Гунди.
Един капитан, беше влязъл в опожарената кола и събираше от педалите за управление костици от Гунди и ги поставяше в найлоново пликче. Години по-късно в един вестник пишеше, че в деня на погребението, полицай предал пликче с костици на приятел на Гунди, за да ги постави в гроба му. Може би е било същото?
По пътя към София, спряхме на мястото, където е станала катастрофата. Камионът с ремаркето в който се блъска Алфаромеото, беше там, изтеглен на банкета на пътя. В мен остана впечатлението, че Гунди е карал с голяма скорост, късно е видял излизащия от страничен път камион, не е могъл да спре и се е ударил в него.
В България винаги са се раждали талантливи футболисти, като Георги Аспарухов и Никола Котков. Но точно тези двамата, останаха в съзнанието на моето поколение, като вечно млади и достойни българи. В националният отбор играеха не за премии, а за честта на своята родина България.
Пишейки тези редове, очите ми са насълзени. На терена Гунди беше артист със специфично излъчване. Елегантността и финеса в играта му са уникални. Впечатляващ беше и Котков с бомбения си ляв шут.