Преди броени дни, медиите във Враца излязоха с информация, че паметникът на Саво Петров в центъра на града е издраскан и е в безобразно състояние. Паметникът беше поставен в градинката пред Общината от родственици на Ботевия четник на 17 юни 2011г.
Младежката организация на ВМРО-Враца реагира светкавично и в деня на народните будители 1 ноември организира почистване на паметника. Сега той е в добро състояние, но е необходимо достатъчно разясняване сред младите, кой е Саво Петров и приносът на личности като него, за да няма подобни посегателства.
Сава (Саво) Петров е роден през 1837 г. във Враца и според семейното родословие се е занимавал със земеделие и търговия.
Неговото име е засвидетелствано в дарителския списък на издадената от Кръстьо Пишурка в Белград през 1857 г. книга „Аделаида Алпийската пастирка”, сигурен знак за неговата начетеност и просветеност.
Много вероятно е, Саво Петров да е бил ученик на Кръстьо Пишурка, който учителства в родния си град до 1848 г. и провежда първият публичен училищен изпит във Враца.
Сава Петров е сред основателите и най-дейни членове на врачанското читалище, чиято „тайна цел” е „революционна”, защото те са едновременно и съучастници в местния революционния комитет.
Той участва и в прословутата сделка с лой и пастърма на врачанските съзаклятници за набавяне на средства за закупуване на оръжие за Априлското въстание и е определен за водач на една от подготвящите се две въстанически чети във Враца.
Когато в началото на м. май 1876 г. в града пристига известие за предстоящото преминаване на Ботевата чета, Врачанският окръжен революционен комитет решава, че поради липса на оръжие не може да въстане и четата трябва да отложи прехвърлянето си. Във Влашко са проводени Стефанаки Савов и Сава Петров с допълнително събрани средства за оръжие. В Оряхово двамата пратеници разбират, че четата вече е поела към България и както свидетелства Стефанаки Савов: „В понеделник (17 май 1876 г., ст.ст. - б. а.) аз със Саво Петров се качихме на парахода („Радецки“ - б. а.), гдето ни посрещна Мито Цветков и ни представи на Ботева…“.
На 18/30 май 1876 г., призори, четата наближава с. Баница, където е пресрещната от многократно надвишаващ я по численост и въоръжение неприятел - конни черкезки групи и башибозуци. Пламва продължителен и ожесточен бой. В най-кръвопролитното сражение на Ботевата чета, благодарение на стратегическото си предимство, тя успява да се запази като цяло, но с цената на десетки жертви, между които са знаменосецът ù Никола Христов Симов - Куруто, , Атанас Горов от Пещера, Сава Петров от Враца и мн. др.
Един от деветимата врачани участници в Ботевата чета, Саво Петров отдава живота си за свободата на България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар