Мнение на Красимир Богданов – член на
парламентарната комисия по външна политика по повод скандала с избора
на
Генерален секретар на ООН
Какво
загуби България? Вероятно много хора си задават този въпрос, след краха с
кандидатурата/ите ни за Генерален секретар на ООН. Дали Бокова или Кристалина?
Отговорът силно зависи от политическите симпатии към географските
посоки/разбирай велики сили/, особено ако те са подплатени с грантовете на
световни филантропи.
Всъщност,
конкретният случай, може би не е чак толкова важен. Вероятно португалецът щеше
да спечели и без подкрепата на българското правителство. По-важен е принципът:
кой обслужи чужди интереси и се подигра с достойнството на България? Това е
принципът на българската политика вече четвърт век. По същия начин,
"началниците казаха" да ликвидираме индустрията си, армията,
енергетиката, суверенитета. Подкрепяхме безумни войни в името на
демокрацията/срещу традиционни наши икономически партньори/, от които губехме
милиарди/всъщност празно в природата няма, сега милиардите са зад океана/. Като
компенсация получихме десетки хиляди "бежанци" в страната ни и три
милиона, чакащи "виза" от Ердоган. Изповядвахме висшата човешка
ценност - толерантността, която превърна градовете и селата ни в катуни, а
българският етнос - в най-бързо изчезващия в света.
Конкретният
случай няма значение! "Великите" искат да ни виждат слаби, разделени,
зависими. Лишени от всякакво чувство за национална принадлежност. За да си
успешен български политик, трябва да вярваш в горните свети идеали! Може, след
висок пост в българската политика/например президент/, да станеш среден
чиновник в някоя световна организация.
Нека си
спомним, че само преди 100 години, българинът не мислеше така. Беше силен,
смел, не се съобразяваше с ничие чуждо мнение. Затова зад гърба му оставаха
Лозенград, Бунархисар, Одрин, завоя на Черна, Червената стена, Дойран,
Каймакчалан. Защото за него имаше само един идеал - България! И ни уважаваха!
Защо не
може днес да е така?
Няма коментари:
Публикуване на коментар