Дискусия за Освобождението на Враца в КДК

Дискусия за Освобождението на Враца организира Клуб на дейците на културата/КДК/. Темата на дискусията бе по повод 138-та годишнина от Освобождението на града от турско робство.

Преглед на събитията от този период направи народният представител - историкът Красимир Богданов. В своето експозе той се е позовал на историческите факти, записани от Димитър Йоцов. Богданов описа тежките дни, които настъпват за врачани след Априлското въстание и след гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

 „Разюздани шайки башибозуци и черкези кръстосват района, залавят комити, разнасят набучени на колове глави. Ситуацията се усложнява още повече от новопристигналите турски реквизиционни и военни части, които се готвят за война със Сърбия. Враца става база на турския тил и склад за хранителни припаси. Самото турско население, циганите и евреите тероризират българите. Властта е подозрителна към всяка проява на свободомислие.”, поясни Богданов.

На 12 април 1877г. Русия обявява война с Турция и започва поетапно освобождаване на български територии.

Една от основните цели на руската армия е Враца, която е главен снабдител с припаси за Осман паша. С важната задача е натоварен ген.-майор Леонов, командващ Втора гвардейска кавалерийска дивизия от Западния отряд.
Атаката на Враца започва на 28 октомври 1877 г. в 7.00 ч. сутринта. Града е достигнат в 10.30, боевете продължават до 12.30 ч., като турските части се стремят, не да задържат града, а да прикриват отстъпващите. В 15.30ч. ген. Леонов тържествено влиза във Враца, посрещнат от възторжените възгласи на цялото население.

Още същата вечер 12 врачани образуват временно управление с председател Иванчо Николакев.

В битката за Враца, русите дават 7 ранени войници, 9-ма убити и шест  ранени коня. Единствената човешка жертва е прапоршчикът Симеон, загинал в „Кемера“ от куршум на фанатизирана туркиня.
Турците дават 15 жертви от редовната си войска. Заловени са огромни количества продоволствени припаси.

Паметници на признателността са изградили врачани.

Освободителят на Враца - генерал-майор Леонов има улица на негово име и бюст-паметник, експониран в парка на Военния клуб и открит на 3 март 1958 година.

Други места на почит за освободителите са паметникът на „Вестителя“, символизиращ тръбача Иван Петлак, провъзгласил свободата над Враца. Автор и на двата паметника е скулпторът Владимир Цветков.

В последвалата дискусия активно участие взеха Кирил Андровски, Огнян Пищиков, Веско Лазаров, Веселин Николов и др.

Веско Лазаров представи обстановката във Враца през 1877 г.в спомените на стари врачани и предложи да се сложи паметна плоча на убития руски  прапоршчик.

Огнян Пищиков остро оспори  историческото време на някои от случките, описани в  книгата на Лазаров „Пантеони”.

Журналистът Кирил Андровски представи още факти от времето на Освободителната война - резултат от негови исторически проучвания. Той беше категорично против поставянето на паметна плоча на убития руски прапорщчик, като се мотивира с факта, че във Враца изградените паметници по този повод са достатъчни.

 „На българска земя са намерили смъртта си хиляди хора по различни исторически поводи- това не значи, че на всички трябва да сложим паметни плочи. В какво би се превърнала нашата страна тогава?”, убеден е в правотата си Кирил Андровски.

Дискусията завърши председателят на КДК Емилия Ралчева, която предложи всички публикации за Освобождението на Враца, които имат  историческа стойност да бъдат събрани в един сборник  и издадени по  повод 140 - та годишнина от Освобождението на Враца през 1917 година.