Бившият заместник-министър на културата Васил
Василев прави партия във Враца – това се случва на сцената на местния
Драматично-куклен театър, където оживяват героите от пиесата „Родолюбци” на
Радослав Златан Дорич. Трудно е този спектакъл да се определи с едно изречение.
Каквото и да се каже за него все ще е вярно: политическа комедия, сатира на
ежедневието, ярка критика на 25-годишния преход от комунизъм към... нищото. И
всичко това, комбинирано с невероятната игра на 15 актьори, страхотна музика и зрелищни
сценични и светлинни решения. Ако всичко това ви е провокирало да видите този
спектакъл, трябва да знаете, че премиерите му са на 8 и 9 януари, а на 7 януари
има и предпремиерно представление. Началният час на спектаклите е от 19 часа в
камерната зала на врачанския театър.
Режисьорът Васил Василев припомня, че „по
принцип театърът е такова изкуство, че да провокира мисли, реакции, чувства.
Театърът е такова изкуство, че трябва да показва какъв е живота ни в
момента. Да ни напомня какво губим и какво печелим... Какво е актуалното в този спектакъл ли? Мисля, че
доста от събитията на сцената са актуални!
Обичам да цитирам една мисъл на великия Чарли Чаплин:
„Какво е комедията? Това е трагедията в другия”. И ако в края на тази комедия
ви е станало мъчно, то е защото сте излезли от театъра и сте се върнали обратно
в реалния живот...
Днешният човек, ако се е потопил в тъгата, в неволите
на ежедневието, успее поне за малко да се откъсне и да погледне живота си
отстрани, съм сигурен, че ще умре от смях!”
Ако с няколко изречения може да се опише действието,
то знайте, че от спектакъла можете да разберете как най-лесно и бързо да
направите партия и как да спечелите доверието на избирателите. Разбира се, че
събитията са преувеличени с типични театрални похвати, а комедийните елементи
помагат по-лесно да се смели съдържанието и посланията. Все пак най-важното от
тях като че ли е добре забравена истина от времето на Великата френска
революция.
Васил Василев е убеден, че пиесата „Родолюбци” звучи
актуално навсякъде из Балканите: „Проблемът в тази пиеса е, че е писана в
началото на 90-те години на миналия век в Сърбия и за съжаление 25 години
по-късно тя продължава да е актуална. Ще направя и един малко тъжен паралел,
като кажа, че авторът може би се е опитал да ни предпази от нещо, когато е
писал текста. Искал е да провокира публиката и да я накара да осъзнае, че всеки
човек все пак има само един-единствен собствен живот, който трябва да подреждат
не по емоцията, а според разума и морала...
Надявам се, че ние, българите, в крайна сметка ще
успеем да се обединим около ценните неща, които май позагубихме напоследък в
преследване на една или друга измислена цел!”
Финалът е отворен, защото след тази комедия всеки може
да мисли каквото си поиска. Сигурен съм, че мнозина ще искат да гледат този
спектакъл и втори път!
Няма коментари:
Публикуване на коментар