Валя Балканска и Владимир Уручев откриха изложба за нанотехнологии в ЕП

Космическият глас на Валя Балканска огласи вчера Европейския парламент в Брюксел. Родопската певица, в съпровод на каба -гайдата на Петър Янев, изпълниха няколко песни, сред които  и "Делю хайдутин", по повод официалното откриване на изложба за постиженията на България в областта на нанотехнологиите, домакин на която е евродепутатът Владимир Уручев от Групата на ЕНП /ГЕРБ/.

За  здравето на всички присъстващи, пред картината на Иван Гонгалов "Чудният празник на колобъра", беше извършен мистериозният ритуал "Орфеево винопиене" с български мавруд и с реплика на късче от древността - тройния съд от най-голямото златно съкровище, намирано по нашите земи - Вълчитрънското. Ритуалът датира от 33 века, съхранен е до днес в християнството и  представлява  смесване на осветена вода и вино в три съда.

По-рано през деня, в рамките на събитието,  се проведе и научен семинар на тема:  "Български високи и нанотехнологии за повишена сигурност и по-добра защита на европейските граждани" с участието на български и чуждестранни лектори от Германия  и Австрия, които представиха значението на нанотехнологиите за лична и национална сигурност и възможността за непрекъснато проследяване чрез енергията на Н-връзката между молекулите на водата.

По време на изложбата, която се организира по инициатива на Владимир Уручев, се демонстрират различни нанотехнологии срещу фалшификация на стоки и документи, проследяване на автентичност, персонализирана защита, разшифроване на изтрити маркировки, разчитане на скрити шифри върху метални повърхности и други иновативни методи, представени и приети в ООН и внедрени пилотно в 5 европейски държави, сред които и България.

До края на седмицата, всеки посетител ще  има възможността да се запознае на място с машините, които служат за защита на документи и ценни книжа срещу фалшификация, срещу акцизни и данъчни измами, за холистично земеделие и за борба с организираната престъпност, трафика на оръжия и кражбите на МПС-та.

Технологиите, които са изложени в момента в  ЕП, са резултат от дългогодишната работа и сътрудничество на български и европейски учени, като част от тях са финансирани по Шеста и Седма  рамкова програма  на ЕС за научни изследвания.