/Русчо Янков - лично мнение/
В последните дни политиците се
упражняват на тема “Кой и къде има право да гласува” и какво ще правим с
гласувалите “Не подкрепям никого”. В същото време, конституционните съдии се
спотайват и чакат изборите да минат, за да изпишат едно много дълго решение на
казусите, поставени от депутати и от Омбудсманът на Република България.
Съгласно Конституция на Република
България:
Чл. 6. (1) Всички хора
се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички
граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на
правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 25. (1) Български
гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден
на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по
произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се
завръща в страната.
Чл. 42. (1) Гражданите,
навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите
наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и
местни органи и да участват в допитвания до народа.
Какви изводи, пряко, могат да се направят от така
цитираните текстове на Конституцията:
1. Правото на гласуване е право на българските граждани
– чл.42.
2. Те не могат да бъдат принудени да гласуват
задължително, защото с това се ограничават правата и привилегиите им - чл.6
3. Държавата не ограничава правата на гражданите,
живеещи в чужбина, защото те са включени за гласуване в списъците за гласуване
по постоянен адрес, а всеки гражданин може да се възползва от правото си – чл. 35, да се завърне в страната. Тя
има задължения единствено към гражданите, изпратени в чужбина с държавна задача
– те могат, при желание, да упражнят правото си на глас в посолството на
страната или в нарочно създадена секция.
Оттук - нататък започват безсмислените споровете между
политиците, нямащи нищо общо с основния закон. Те се водят с цел надмощие на
една част от обществото над друга и
включват теми като: за изборния туризъм, за броя на секциите в чужбина, за
нарасналата емиграция на българските граждани, за това коя партия ще подкрепят
българските граждани в чужбина и т.н.
Никой не поставя на обсъждане следните факти, касаещи
законността на избора на дадено лице/партия/:
-
който иска да
упражни правото си на глас е редно да го направи на Българска територия
/посолството на РБ е такава територия/;
-
който иска да гласува
за мажоритарен избор следва да познава или поне да е добре информиран за лицето
и неговата дейност на територията на РБ;
-
който желае да
определя статуквото в държавата, следва да внася данъците си в нейната
осигурителна система и др.
Българският гражданин не бива да бъде умишлено разделян
от най-високо ниво. Депутатите
следва да се обединят и разяснят на избирателите, че няма Права, без съответни Задължения!
Какъв е казусът с "Не подкрепям никого"?
Няма такъв - има страх! Страх от това, че българският
избирател може да не избере един от останалите в състезанието 21 двойки кандидати
за Президент и Вицепрезидент. Защото в листата се появява един 22-ри кандидат,
който в съвкупност "притежава"
всички качества, които българският избирател би искал, Те да имат: честност, смелост, отговорност, неподкупност, висока
лична култура съвест и морал, уважение към всеки гражданин на Републиката и
всички други качества, които липсват на един или друг кандидат, но се приемат
добре от голяма част от гражданите на Република България.
Защо е този страх?
Защото си представете, че този имагинерен кандидат
спечели 50%+1 от гласовете на изборите или се класира на балотаж !!!
Ами сега?
Няма коментари:
Публикуване на коментар