С поднасяне на цветя пред
паметника на Васил Кънчов, на площад „Руски“ във Враца, бяха отбелязани 116
години от гибелта на видния врачански
политик и общественик. На събитието присъстваха кметът Калин Каменов,
заместник-кметът Петя Долапчиева, председателят на НЧ „Развитие 1969“ Иванка
Караиванова и общественици.
„Ако за България Васил
Иванов Кунчев е Апостолът на свободата, то за Враца Васил Иванов Кънчов е
Апостолът на образованието и просвещението. Независимо от различните причини,
никога не трябва да забравяме един от деятелите и радетелите, работили Враца да
е образователен център днес. Затова трябва да бъдем по-смели и по-горди,
по-изискващи и по-взискателни към себе си и хората около нас, за да може делото
на онези, заради които говорим български език и тачим българската история, да
бъдат помнени, пазени и почитани тук, в сърцето. Много бих се радвал,
следващата година, на 117-та годишнина от почитане гибелта на Васил Кънчов да има
деца. Призовава делото на видния врачански общественик да се разказва на висок
глас и всеки един възпитаник на врачанско училище да знае, да помни и да се
гордее с личности като него.“ – каза в словото си Калин Каменов.
Васил Иванов Кънчов е
български политик и учен-историк и географ, академик на БАН, автор на множество
географски изследвания. Роден е на 26
юли 1862 година във Враца. Учи в родния си град, а гимназия завършва в Лом.
През 1885 година получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков,
а след това в Мюнхен и Щутгард.
Участва и като доброволец
в Сръбско-българската война.
Бил е учител в София и в
Солун и често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски,
исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е
забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен
екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде
по-добри условия да продължи проучванията си. През ноември 1897 година Васил
Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в
България. Връща се за кратко във Враца,
но от 1898 година се установява в София и става действителен член на
Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През 1899 и 1901 година е
избиран за народен представител от Враца като кандидат на
Прогресивно-либералната партия, а през 1901 година е и подпредседател на
Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното
просвещение в правителството на Стоян Данев, но на 6 февруари (24 януари стар
стил) 1902 г., Васил Кънчов е застрелян
в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов,
който се самоубива непосредствено след това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар