Има ли война по пътищата?

/

Русчо Янков – лично мнение/

Повод за долните редове ми даде един билборд, носещ надписа “Носете каска”, с нарисуван моторист без глава.  Билбордът се намира на главния път Русе – София, около разклона за град Две могили. Запитах се, кой болен мозък може да сътвори подобна глупост? Ако мотористът носеше каска, щеше ли да има глава? Нещо като дилемата в приказката за Гюро и мечката от Елин Пелин.

Всъщност, това беше капката, която преля търпението ми да слушам ежедневно за катастрофите в България и за това, как отговорни фактори в полицията,  чрез глоби и криминализиране на произшествията, ще оправят положението. Мога най-отговорно да заявя, че няма да успеят, защото за пореден път поставят каруцата пред коня или казано по научно - борят се с последствията, а не с причините.

Подобно грозно послание са и повдигнатите на пиедестал катастрофирали  и ръждясали автомобили от различен клас, които украсяват входовете и изходите на редица градове. Стоят като музейни експонати, олицетворяващи разрухата в държавата ни. За чужденеца, преминаващ през нея, те са нагледно доказателство за напредъка на нашата “демокрация”.

Защо катастрофите се увеличават, а с тях и броят на пострадалите?

Нали не си мислите, че по пътищата пътуват едни камикадзета, които искат да се принесат в жертва на статистиката?  Вярно е, че има и неразумни шофьори, но за тях малко по-късно.

Безопасността на движение е събирателно понятие от:

·         безопасността на пътното платно;

·         безопасността на автомобила;

·         културата на безопасност на водача

·         и една малка вероятност да се случи катастрофа, независимо от изпълнението на горните три условия, известна като “лош късмет”.

Към безопасността следва да се добави и понятието “опазване на околната среда”, което зависи от трафика на автомобили, изправността на горивната система на автомобила и организацията на движение. По-просто казано: да се придвижиш от едно място до друго с най-малък разход на гориво и за възможно най-кратко време. Ето защо причините за катастрофите по пътищата са комплексни и голяма част от тях не са в прерогативите на Пътна полиция.

Пътна полиция не може да намали произшествията, нито да отговаря за броя на пострадалите, но може да подобри условията на пътя, така че те да не се случват толкова често. В нейните правомощия са: да регулира потоците автомобили, да още санкционира неподдържането на пътищата, да не пречи “съзнателно” на потока автомобили в почивните дни чрез измислени “акции”, да убеди мнозинството от спазващи правилата колегиални шофьори да работи за тях. Похвално е, че в много области ръководителите на Пътна полиция са разбрали, че тяхна основна задача не е да глобяват шофьорите за дребни нарушения, а да водят превантивна работа, най-вече чрез непрекъснато присъствие на пътя.

Една от основните причини за гореспоменатата тенденция е увеличеният автомобилен поток по нашите пътища и тяхната невъзможност да го поеме. Най-проблемен за тях е тежкия товарен транспорт, който преминава през родината ни, а на много места вече обслужва и вътрешни връзки. Преди време транспортът с тонаж над 10-12 тона се движеше само по първостепенните пътища и не влизаше в градовете. Всички бази на тогавашното Стопанско обединение “Международен транспорт” се намираха в покрайнините на няколко областни града, а и самите автомобили не пренасяха товари по-големи от 20-25 тона. Поради това, покритието на  построените тогава пътища издържа до около 2000 година, когато държавата ни стана “разграден двор” и знаците за ограничения на товароносимостта на пътищата се използват за чушкопек в някои етнически махали, а където бяха останали, нямаше кой да следи за спазването им.

Същото се отнася и за забраните за преминаване на автомобили с тонаж над 12 тона при температура на въздуха над 34 градуса. Последствията са неравности по пътищата, вдълбани колеи, които “изхвърлят” по-малките автомобили, необозначени дупки, често граничещи с размера на окоп. На много места в страната, и най вече в Северозападна България, пътуването по пътищата може да се сравни с клатенето на малко рибарско корабче в развълнувано море – след преминаването им, имаш необходимост от “Аерон” и ти се иска никога повече да не минаваш от там. За съжаление други пътища няма или приемливите такива ти увеличават пътя до целта, а съответно и разходите, почти двойно.

Съпътстваща причина е поведението на шофьорите на ТИР-ове, за които ограниченията на скоростта в България не важат. Не е случайно, че много от произшествията стават с тях или по тяхна вина. Да удържиш тези тежки машини по нашите пътища със скорост 110-130 км/час не е във възможностите на  всеки шофьор, но... времето е пари! Разминаването с такива автомобили или изпреварването на колона от тях, извън магистралите,  понякога е цяло приключение.

Подобно  поведение на пътя имат и немалко от шофьорите на леки автомобили на близки до нас държави. В България те карат като “отвързани” и един значителен процент от произшествията се дължи и на тях.

Към състоянието на републиканската мрежа, а и на общинските пътища, особено в по-малките населени места, следва да добавим:

·         Липса или неправилно поставени  пътни знаци на определени кръстовища, пред препятствия и повреди на пътното платно;

·         Ненужни ограничения на скоростта, често забравени във времето, поставени, за да се отбиеш при “приятел” или поддържани нарочно за пълнене на държавната хазна чрез глоби;

·         Ограничения на скоростта на главен път, вместо съответна маркировка и знаци на второстепенния;

·         Прекалена употреба на знака “СТОП”, много често без изискуемия преди него знак “Пресичане на път с предимство”;

·         Неправилна маркировка, особено в населените места, често несъответстваща на поставените пътни знаци. Най-фрапираща е непрекъснатата осова линия по цялата дължина на платното с предимство, която няма как да не  пресечеш на кръстовище или поемайки наляво по пътя, след  излизане от собствения гараж.

Към краткия списък могат да се добавят още много частни случаи, които правят пътното платно недостатъчно безопасно, изнервят водачите и дават повод на органите на Пътна полиция да налагат наказания, най-малкото от които е да ти “вгорчат” деня.

Автомобилният парк на България наподобява този на Европа отпреди 10-15 години. Това не означава, че не е безопасен – напротив, той е снабден с всички изискуеми съвременни средства за защита на автомобила и водача, съобразно големината и мощността му. Проблемът е, че пътищата ни в голямата си част не отговарят на  безопасното управление. Няма как да “съобразиш скоростта си” с ненадейно излязла зад завоя дупка. Няма и предпазни системи в автомобила, които да поемат такива внезапни натоварвания.

Законът за движение по пътищата дава възможност на една част автомобили за служебно ползване, без опознавателни знаци, да не го спазват, което неминуемо увлича останалите водачи. Както звучи стара поговорка на един доскоро братски народ “Лошият пример е заразителен”. Погледнато от друг ъгъл, на български тя звучи като: ”Законът е за Кон, не е за Лъв”. Това в голяма степен се отнася и за притежателите на скъпи и мощни автомобили, предизвикали не една катастрофа с неколегиалното си поведение на пътя. Понякога имам чувството, че тези водачи са се упражнявали да управляват автомобилите си на компютърни игри и симулатори, където автомобилът винаги оцелява.

Към всеизвестните недостатъци на системата за подготовка на водачите, следва да добавим и поведението на някои безотговорни родители, които отрано показват на децата си как “да спазват” закона. Това се отнася най-вече за малките населени места, в които е обичайно да видиш в движение:

·         дете на волана на автомобила, придружено от майка си;

·         дете в скута на бащата-водач, сигурно за да свиква от малък;

·         деца и възрастни на предната седалка, но без колан;

·         малки деца на предната седалка без необходимото обезопасително столче;

·         други, понякога трудни за описване, ситуации за превоз на хора и животни.

Като добавим към гореказаното и лобистките закони, създадени в интерес на  застрахователните компании, а не на водачите на автомобили, картината на възможните ситуации по нашите пътища се оформя в почти завършен вид.

За съжаление, научният подход и обективната оценка на горните процеси в Република България не са най-силната страна на законотворчеството ни, не само в тази област.  Почти няма закон, който да не е променен поне веднъж годишно, а има и такива с повече поправки от броя на месеците в годината. Това налага преразглеждане на подхода за създаване и промяна на законите у нас така, че те да са в интерес на обществото и всяка регламентирана от конституцията власт /законодателна, изпълнителна и съдебна/ да си “върши работата”, защото “Рибата се вмирисва от главата”, ако има такава!?

Нека сега се опитаме да отговорим на въпроса в заглавието, като потърсим определение на думата “война”. Най известното от тях е:

“Войната е продължение на икономиката с други средства”. 

Е, има ли война?