Как почетохме Апостола на Свободата?

Дали на Левски би му харесало как отбелязахме великата годишнина от рождението му?

Вчера чествахме 180 години от рождението на най-великия син на България – Васил Левски. А как именно? Как се показахме достойни за великите идеи и завети на Апостола на Свободата? Като кръстихме на него по една улица във всеки град и село? Като му издигнахме безсмислени студени паметници? Като закачихме портретите му във всяко училище, министерски или президентски кабинет? Дали това е била мечтата на Левски? Не, мечтата му е била „чиста и свята Република“. И още „равенство между всички народи и етноси – в това число българин, турчинът, евреинът и пр.“. Дали имаме тези дори простички наглед неща днес? Защо никой политик век и половина не спази думите на Дякона? Иначе всички сме силни в изнасянето на речи по празници и пред паметници. Но за нас Левски не е паметник, не е икона, не е портрет, както казваше покойният проф. Иван Стоянов, пресветла му памет. За нас Левски е идея! Жив идеал – човек, след който можем да тръгнем, защото той е жив и днес сред нас. Да тръгнем след него и да правим една Нова България, коренно различна от това, което е тя сега. Така и ние от „НЕзабравимата България“ тръгнахме след нашия Левски. И направихме един филм за него, без държавна помощ, с помощта на хиляди истински Българи, които отделиха от залъка си, за да има нов филм за Апостола. От „българите за в Българско“, както казваше Левски. Хванахме се работим „както ни стига акълът“, защото ние сме прости работници на нивата на родолюбието и патриотизма. Както и Левски – той наричаше себе си просто работник. „Па ако щат ме нареди патките да паса, какво ми трябва, като гледам на Отечеството си, че е свободно!“. Така и ние обиколихме вече от началото на месец юли десетки български градове, предстои да посетим още десетки, а филмът „Лъвский: Европеец в Българско“ вече бе гледан от хиляди българи, които видяха и харесаха своя Левски – актьорът Симеон Владов. Затова на тази светла дата нека не величаем напразно безсмъртния подвиг на Апостола, да не забравяме, че и той е бил човек като всички нас. А да си зададем един въпрос – какво направихме, за да бъде продължено неговото Дело? И дали последните му думи пред следствената комисия в София не излязоха пророчески: „Нашите Българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия!“ . Нека сега – 144 години след обесването му, и 180 години след рождението му, да покажем, че сме израснали като народ и да отхвърлим от плещите си тази тежка присъда на Апостола! Защото просвещението и издигането на България се състои в нашите задружни сили. От Българите за в Българско!

Авторски коментар от Искрен Красимиров - режисьор, основател на „НЕзабравимата България“. Публикуването е свободно със или без редакции.

Искрен Красимиров, режисьор.
Основател на "НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ"
www.nezabravimatabg.com
телефон за връзка: 0885368363