Моето слово за будителите

„Моето слово за будителите”- под този надслов протече срещата на творци и общественици в Клуб на дейците на културата във Враца. Будителите на България, будителите на Враца, както и будителите на нашето време бяха тема на дискусията, с която те отбелязаха Деня на будителите.

В своето есе доц.Златка Петрова припомни за искрата, запалена от Паисий Хилендарски с неговата „История славянобългарская”, както и за неговите последователи Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, Пенчо Р.Славейков, Каравелов, Ботев…За новите пътеки, които те са проправили в историята на духа, както и за техните следовници в годините- учители, просветни и културни дейци.

Преклонение пред майсторите на перото от Възраждането до днес, с исторически препратки, изрази и Евдокия Марангозова- председател на журналистическото дружество „Вратица”.

Журналистът Кирил Андровски сподели, че от дългогодишните си исторически изследвания се е убедил, че в мрачните години на турското робство манастирите са били единствените книжовни центрове, от които из страната са тръгвали българските будители. За Враца този книжовен център е бил манастирът „Иван Пусти”.

Краеведът Веско Лазаров разказа с почит за своя учител Тодор Бучински, на когото дължи избраната посока в живота и цитира неговото напътствие ”Бъди като камъче в обувката на нечестивеца…”- слова, които не са позволили да го погълне инерцията на живата. Лазаров разказа за големите врачански дарители, благодарение на които са изградени просветителски центрове - училища , читалище, църкви.

Припомни за Димитраки Хаджитошин, Иван Замбин, Тодор Балабанов ,Кръстьо Пишурка, Григория Найденов, Цвета Кръстенякова, Козма Тричков, Иванчо Младенов, Христанчо Матов, Васил Кънчов – личности, които през годините са формирали духа на Враца.

Кои са съвременните будители, как се отнася обществото към тях, какво е отношението на управниците към културните дейци и как се чества днес най-българския празник 24 май? Въпроси, по които проф.Ангел Кунов сподели своите размисли и препоръки.

Стихове и есета за Софроний Врачански, за Възраждането, за духовните измерения  на днешния ден прочетоха Цветана Иванова, Евдокия Марангозова, Златка Петрова, Анета Дилова и др.