20 декември - Игнажден
се смята за първия от поредицата коледни
празници.
Денят,
както утвърждава черковният календар,
е посветен на Св. Игнатий Богоносец,
който бил ученик на Св. Йоан Богослов и
по времето на император Траян бил откаран
в Рим, където е хвърлен на дивите зверове
и разкъсан от тях.
Народът
ни свързва този ден с раждането на Новото
слънце и го празнува за плодородие и
“хаир по стока и хора”. Подготовката
за празника започва още през нощта. След
полунощ стопанинът на къщата взема
стрък ластун от купата, като го избира
да
е
“шумат”, влачи го до в къщи “да са
влачат пилетата по квачката” и го
поставя в стаята до вратата. Този ластун
символизира “квачката” и щом го остави,
нарича: “Шилета, пилета, дечица - сичко
да се роди!” После донася и слама, от
нея прави “полог” и намества в него
“квачката”. От сутринта на Игнат до
вечерта, всеки, който влезе в къщата,
трябва “да влачи” и “унесе” ластун,
да го постави в “полога” и нарече:
“Шилета, пилета...”. Избира се“листат”,
за да са много пиленцата, които ще се
изчупят през годината. Щом някой влезе
в къщи и забрави да донесе ластун “се
сади на полога да мъти”. Но трябва и да
“се татрази”, за да се “татрази” и
квачката - т.е. да си обръща яйцата, та
да се изчупят всичките пиленца.
Квачката
се държи до Водици, когато се отнася на
реката и след това “къпане” се връща
и се хвърля в курника - “да си знае
мястото”.
В
различните населени места си имат и
различен „адет”. В
Хърлец сутрин рано децата донасят слама,
бабата кладе огън, а те вземат по малко
от сламата, хвърлят в огъня и “именуват”
за здраве и плодородие. Забрави ли някой
да донесе слама - слагат го зад вратата
и пускат сито върху главата му - за да
седят квачките в полозите.
В
Галиче всеки от къщата, който излезе на
двора и след това влезе, трябва да донесе
стиска слама или тънки клечици, с които
бабата прави зад вратата “полога”, а
първият гост, влязъл в къщи, е поставян
на него “да помъти”.
В
Софрониево на този ден първият, излязъл
от стаята, донася до прага кошле със
слама. Така всеки, щом влезе си взема от
кошлето стиска слама, хвърля в огъня и
казва: “Агънца, теленца, пилета, бебета,
здраве и пари”. Който не внесе слама,
слагат го зад вратата, подпират го с
метлата и го оставят “да мъти”.
В
село Фурен “ако та спооди некой, ше земе
шумка от дръвника и със шумката - “Шиленца,
пиленца..”- ша нарече и ше а унесе да я
бодне на огнището, на веригата.”
По
това кой пръв ще “спооди” или кой пръв
ще дойде в дома ти, зависи късметът на
къщата през идната година.
Почти
навсякъде във Врачанско е познат обичаят
срещу Игнат момите “да се сеят”. Преди
да си легне момата взема шепа жито,
излиза на двора, затваря очи и символично
“сее”, с думите: “Който е мой, да дойде
нощес да жъне нивата.” Момъкът,
който „дойде” в сънищата на девойката
през нощта, ще е нейният бъдещ годеник
и стопанин.
Вечерта
на самия празник се правели “пуканки”
- моми и ергени се събират в някой дом,
като всеки си носи гръстено семе. Слагат
семето на печката и наричат зърната.
Комуто семето се пукне, значи той ще се
ожени или омъжи. А падне ли семката от
печката към вратата, значи ще се задоми
в друго село
На
много места вечерно време слагали
чемшир на печката и наричали:
“Ако имаме сватба - да пукне”. И ако
пукне - значи през идната година в къщата
ще има сватба. Това се прави там, където
“имат навремило момиче или момче”.
Калина
Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар