Отворено писмо от Надежда Нейнски.

До Емил Кабаиванов,

Председател на СДС,

До НИС на СДС

И до всички медии

Уважаеми г-н Кабаиванов,

В живота на всеки човек има моменти, в които се изправя пред труден, но важен избор. Моменти, в които поставя на изпитание морала си, ценностите си, дори, ако щете – мечтите си.

От това по кой път ще продължи, зависи уважението на хората към него и по-важното – личното му себеуважение.

Днешното решение на Националния съвет беше тест за това кой в какво вярва в СДС. Оказа се, че вярваме в различни неща. През последните седмици и месеци чух всякакви нападки по мой адрес. Не счетох за нужно да им отговарям.

Но се случи нещо, което ме убеди, че вие сте стигнали твърде далеч, че сте преминали всякакви граници, че нямате път назад.

Чух ехото на ГЕРБ, че управлението на ОДС /1997-2001/ е най-големият провал на българския преход. Тук вече не мога да замълча. Защото мълчанието е съучастие в лъжата и подмяната.

А истината за традционната десница е, че тя извърши демократизацията на България, че върна собствеността на хората, че овладя кризата, наследена от правителството на бившите комунисти, че постави отново България на картата на Европа и света. Традиционната десница защити страната ни по време на Косовската криза, започна преговори с ЕС, свали визите за българските граждани.

И тук идва важният въпрос: къде по времето на прехода бяха лидерите на ГЕРБ? Ще Ви подскажа отговора, г-н Кабаиванов- те бяха от другата страна на барикадата.

Днес Вие искате да влезете във властта. Все Ви е едно как. Готови сте да платите всяка цена.

Аз не съм готова.

Както не бях готова през 1993 г. да приема предложението на Любен Беров след свалянето на правителството на десницата да се превърна в удобната фасада на комунистическата подмяна;

Както не бях готова през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски след свалянето на правителството на ОДС поиска да ме постави като емблема на подмяната;

Както не съм готова и днес да послужа на новите победители от ГЕРБ да заличат спомена от реформите в България.

Защото няма цена, която може да ме накара да предам надеждите на хората, които продължават да вярват в демокрацията. Няма власт, която може да компенсира моментите, в които като външен министър защитавах интересите на България.

Няма пост, който да заличи спомена от сълзите на хората, когато паднаха визите.

За мен СДС не е търговска марка, не е значка за ревера.

Той е емоцията, с която отраснаха децата ми. 21 години от моя живот бяха свързани със СДС. Не го напуснах и не го предадох никога. Винаги до днес съм вярвала, че мога да му помогна. И съм работила според силите си.

Днес вратите на крепостта са отворени. От свои. И завоевателите се готвят да нахлуят и да поругаят храмовете ни, да плячкосат малкото останало, да се окичат с бойните ни знамена.

Аз няма да бъда част от това публично унижение. Не и след всичко, което съм преживяла.

Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна.

Приемете, г-н Председател, това писмо като заявление за прекратяване на членството ми в СДС.

Аз оставам евродепутат на СК- бялата лястовица на надеждата за близо 300 000 души, които никога не предадоха принципите си. И които продължават да вярват, че от пепелището някой отново ще вдигне знамето.

Надежда Нейнски

26.11. 2012 г.