Селото, което накара един художник да мечтае

  Весела Пелова

Когато идва за пръв път в Бърдарски геран, младият банашки зет Цветан Пелов, току-що е завършил Художествената академия в София, специалност илюстрация на книгата. Този факт ще окаже своето влияние върху първите му опити да пресъздаде видяното. И макар че не идва отдалече, а от съседното по землище село Крушовица, той попада в очарователната атмосфера на селото с двете църкви и шарените къщи. Това очарование е толкова силно, че той нарича селото шеговито „Моята чужбина“. И не само това – кръстосва във всяка свободна минута улиците и не може да се нагледа на живописните гледки на хора, къщи и обичаи. Днес сме свикнали само туристите така да кръстосват и да щракат със своите фотоапарати. Художникът обаче обикаля със своя скицник и пред учудените погледи на местните хора, несвикнали на такова внимание към ежедневието си, скицира от натура къщи и хора.

Взирам се в пожълтелите рисунки. Правени са преди 50 години из Бърдаре – някои са бързи скици и наброски, правени  на коляно, почти миниатюрни по размер. Други са подробни рисунки на цели картини от тогавашния бит, кипял в село, разгърнати на внушителен скицник.

На тях виждам с почуда вече отминали явления – сръчните ръце на бърдарчани в ТКЗС-то и неговите  многобройни ръчни и изнурителни дейност. Характерните, любими на всички къщи, улици и църковни силуети.  Цигански катун с чергило и трудолюбивите му стопани -  цигани-кошничари, станували някога на излаза.

Забравени картини от селския живот, които рисунките възкресяват пред очите ми. Те ме потапят в една друга стилистика, непозната за днешните виртуални времена с уморително-цветните, нахално-откровените, бъбриво- детайлни снимки. Пожълтелите рисунки ми разкриват Бърдаре със стилистиката  на тънкия, деликатен, почти неуловим рисунък, който загатва нежно и неусетно ме потапя и ме води  по следите на молива  и туша върху белия лист към дебрите на въображението. А там се разкрива не просто Бърдаре отпреди 30-40 години – там се разкрива едно  царство на мечтите. Защото между скиците от селските улици, къщи и стилизирани образи на баначени, някак си естествено се вписват и извисяват причудливи кули и сгради от пейзажа, които имат своята аналогия в градчетата на Австроунгарската империя. И днес като се разхождамe из Виенските предградия, виждамe тези пейзажи, които преди 30 години са се появили в мечтите на художника, потърсил с молива си духа на бърдаре и бърдарчани и уловил един непреходен европейски дух.