Врачанци и козлодуйци живеят в Добричко

Къща във Врачанци Това са две съседни села между Добрич, Варна и морето. Така се казват – Врачанци и Козлодуйци. В пъвото живеят 120 души, а в другото 430. Кметът на село Врачанци разказва, че старото име на селото е Чакърча. Идва от “чакър”, което най-общо се превежда “пъстър”. Предполага се, че това име е било дадено на селището заради разнообразния релеф на местността, в която е разположено. През селото минава приток на Суха река. Край Врачанци има три естествени чешми и много пасища. Недалеч от селото е минавал стар римски път. Говори се, че е имало хан или поне станция за подмяна на конете. И до днес при по-дълбока оран се откриват характерните за римските пътища червени тухли.  „Когато през 1940 г. се преселихме тук от Паскалево, заварихме две татарски и едно турско семейство.” - разказва кметът. „И три големи чифлика – на братя Бончеви, Павел Узунов и Марин Стоянов. Най-много земя имаха братята. Те живееха в Добрич и се занимаваха с търговия на шевни машини. Притежаваха около 2000 дка. Марин Стоянов имаше 600 дка земя и 600 глави овце. Най-голям обаче беше чифликът на Павел Узунов. Той е един от първите дипломирани агрономи в Добруджа. Притежаваше 1100 дка, 1000 глави овце и 40 крави. Млякото съхраняваше в подземен изкоп (ние го наричаме бордей), който в края на зимата пълнеше с лед. Чифликът му бе разположен върху площ от 40 дка. Наследниците на Павел Узунов живеят в чужбина. Те са възстановили собствеността върху земите, но няма кой да се грижи за къщата и огромните стопански постройки. Сградите сега са потънали в разруха”. В края на 30-те години на миналия век в Чакърча освен турци и татари са живели и колонисти – куцовласи от македонските планини. По силата на Крайовската спогодба след възвръщането на Южна Добруджа към България цинцарите са били изселени в Румъния и вместо тях са дошли българи – преселници от Северна Добруджа. Настанените тук семейства са от Бейдаут, Тулчанско – родното село на Стефан Караджа. Не случайно училището, функционирало до 1966 г., е носило името на прославения войвода. Говори се, че училищната сграда е строена за болница през Първата световна война. След закриването на школото, тя е преобразувана в детска градина, която е функционирала до 80-те години на миналия век. Училищното дело в селото датира още от 40-те години на миналия век. Когато преселниците от Северна Добруджа са пристигнали тук е трябвало да бъдат научени на българско четмо и писмо. През 1942 г. Чакърча е преименувано на Врачанци – в чест на 35-ти пехотен Врачански полк, сражавал се в Добруджа през Първата световна война. Най-кръвопролитните боеве в Добричката епопея са водени именно край това село. Румънците оказват най-сериозна съпротива на българските войски в полето между днешните села Врачанци и Козлодуйци. И до днес има следи от изгражданите тогава окопи и редути. На 6 септември 1916 година 36-ти пехотен козлодуйски полк заема и се окопава на височините на 2 километра северно от селата. На 7 септември частите на полка оказват помощ на съседния 35-ти пехотен врачански полк, като атакуват във фланг настъпващата руска 61 дивизия, но на свой ред са подложени на унищожителен удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и са принудени да отстъпят. Битката, както и изхода на боевете край Добрич, е решена от Първа конна дивизия на генерал Иван Колев. В боевете край Осман факъ пехотният козлодуйски полк губи близо 30 % от личния си състав. На 27 юни 1942 година, в чест на падналите войници от 36-ти козлодуйски полк селото е преименувано на Козлодуйци. Отбранителните съоръжения са били подновени през 1938 г. в хода на подготовката за Втората световна война, разказва Атанас Златев, чийто баща е участвал в повторното копаене на траншеите. При обработката на земята през 50-те години са откривани големи количества гилзи и неупотребени патрони.     Осем души от Врачанци участват във Втората световна война. Някои от тях по онова време са отбивали редовната си военна служба и са били разположени в Македония, за да установят българската власт в новоосвободените земи. Селото дава и една жертва по бойните полета на Втората световна война – Калчо Вълчев. Строежът на сграда за читалище започва през 50-те години на миналия век. Днес дейността на културната институция се изразява в художествена самодейност. Към читалище “Искра” функционира група за автентичен фолклор, която участва във всички регионални и национални събори. Днес във Врачанци етническият състав на населението е изцяло български. Хората в трудоспособна възраст обаче са едва 10 %. Землището на селото е около 6000 дка. 4200 от тях са обработваеми. Земята се обработва от 20 души – арендатори и частни земеделски стопани. Животновъдството е единственият поминък на хората в селото. Изобилието от вода и многобройните пасища са чудесна предпоставка за успешно развитие на този отрасъл от селското стопанство. Четирима са частните земеделски стопани с по няколко десетки глави едър рогат добитък. Това са млади хора, които желаят да се развиват. Имат намерение да се кооперират, за да могат по-лесно да посрещнат предизвикателствата на  ЕС.